Пипи Дългото чорапче, Пипи обикаля магазините

Пипи обикаля магазините Pippi walks around the shops

В един хубав пролетен ден, когато слънцето грееше, птичките чуруликаха и във всички канавки се стичаше вода, Томи и Аника доприпкаха във Вила Вилекула. On a spring day, when the sun was shining, the birds were chirping and water was flowing in all the ditches, Tommy and Annika making their way to Villa Vilekula. Güneşin parladığı, kuşların cıvıldadığı ve tüm hendeklerden suların aktığı güzel bir bahar gününde Tommy ve Anika Villa Vilekula'ya katkıda bulundu. Томи носеше няколко бучки захар за коня и преди да влязат при Пипи, децата постояха малко на верандата, за да го потупат. Tommy carried a few lumps of sugar for his horse, and before they entered Pippi, the children stood on the porch a little to pat him. Когато влязоха в къщата, Пипи още спеше. Pippi was still asleep when they entered the house. Както обикновено, краката ѝ бяха върху възглавницата, а главата на обратния край, под одеялото. As usual, her legs were on the pillow, her head on the opposite end, under the blanket. Аника я ощипа по палеца на крака и ѝ каза: — Събуди се! Anika pinched her on the toe and said to her, "Wake up!" Господин Нилсон беше вече буден и бе се метнал на полилея. Mr. Nilson was already awake and rushing to the chandelier. Постепенно одеялото се размърда и оттам се подаде една рижа главица. Gradually, the blanket stirred, and from there a head of rice passed. Пипи отвори ясните си очички, и широко се усмихна. Pippi opened her clear eyes and smiled broadly. — Ей, вие ли ме щипете по краката? "Hey, are you pinching me?" Аз пък сънувах, че моят татко, негърският крал, иска да провери дали нямам мазоли. And I dreamed that my dad, the Negro king, wanted to see if I had calluses. Тя седна на края на леглото и обу чорапите си — един кафяв и един черен. She sat on the end of the bed and put on her socks, one brown and one black. — Уверявам ви, че додето ходя с тези лапатари, никога няма да имам мазоли — каза тя, като нахлузи големите си черни обуща, които бяха точно два пъти по-дълги от стъпалата ѝ. "I assure you that as long as I go with these paddles, I will never have calluses," she said, slipping on her big black shoes, which were exactly twice her steps. — Пипи, какво ще правим днес? - попита Томи. "Pippi, what are we going to do today?" — Аника и аз не сме на училище. - Annika and I are not in school. — Хм, по този въпрос заслужава да се помисли — отвърна Пипи. - Annika and I are not in school. — Не можем да танцуваме около новогодишната елха, защото я изхвърлихме преди три месеца. "We can't dance around the Christmas tree because we dumped it three months ago." Ако имаше лед, можехме да се пързаляме цял предиобед. If there was ice, we could skate all afternoon. Много е весело да копаем злато например, но и това не става, защото не знаем къде има злато. If there was ice, we could skate all afternoon. Най-много всъщност има в Аляска, но там пък просто не можеш да се разминеш от златотърсачи. It is a lot of fun to dig for gold, for example, but it doesn't work because we don't know where gold is. Не, явно, че трябва да измислим нещо друго. Most are actually in Alaska, but you just can't get past the gold diggers. — Да, нещо интересно — възкликна Аника. "Yes, something interesting," Annika exclaimed. Пипи сплете косите си на две стегнати стърчащи плитчици. Pippi weave her hair into two tight, protruding braids. Тя размишляваше. Pippi weave her hair into two tight, protruding shallows. Düşüncelere daldı. — Какво ще кажете, ако отидем в града и пообиколим магазините — предложи тя накрая. "What if we went to town and went around the shops," she said at last. - Kasabaya gidip mağazalara göz atmaya ne dersiniz?" diye önerdi sonunda. — Нямаме пари — възрази Томи. "We have no money," said Tommy. - Tommy, "Hiç paramız yok," diye itiraz etti. — Аз имам! - заяви Пипи и за доказателство отвори голямата чанта, пълна догоре със златни парички. - I have! said Pippi, opening the large bag full of gold coins up for proof. - Buldum!" dedi Pippi ve ağzına kadar altın paralarla dolu büyük çantayı açtı. Тя гребна цяла шепа и напъха монетите в джоба на престилката си. She scooped a whole handful and stuffed the coins in her coat pocket. Bir avuç topladı ve paraları önlüğünün cebine doldurdu. — Остава само да си намеря шапката и съм готова да тръгваме — каза тя. “All I have to do is find my hat and I'm ready to go,” she said. - Sadece şapkamı bulmam gerekiyor ve gitmeye hazırım" dedi. Шапката не се виждаше никъде. The hat was nowhere to be seen. Пипи надзърна най-напред в сандъка за дърва, но — чудна работа — нямаше я там. Pippi peered into the firebox first, but - odd job - she wasn't there. Pippy önce tahta sandığa baktı, ama -harikalar harikası- orada değildi. После надникна в панера за хляб, но там пък се търкаляха само един жартиер, някакъв развален будилник и една суха коричка хляб. The hat was nowhere to be seen. Sonra ekmek kabına baktı, ama sadece bir jartiyer, kırık bir çalar saat ve kuru bir ekmek kabuğu vardı. Най-сетне тя провери дори и на полицата за шапки. Finally, she even checked the hat rack. Там обаче нямаше друго освен един тиган, една отвертка и парче сирене. However, there was nothing but a pan, a screwdriver and a piece of cheese. — Навсякъде безпорядък и нищо не може да се намери — мърмореше недоволно Пипи. "There is clutter everywhere and nothing can be found," Pipi muttered displeasedly. — Отдавна се чудех къде е сиренето, та добре, че поне него намерих. "I've been wondering where the cheese is for a long time, so it's good that at least I found it." — Ей, шапко — извика тя после, — идваш ли с мен по магазините или не? "Hey, hat," she called then, "are you coming with me to the shops or not?" Ако не се появиш мигновено, после ще бъде късно. "I've been wondering where the cheese is for a long time, and it's good that at least I found it." Никаква шапка не се появи. "Hey, hat," she called afterwards, "are you coming to the shops with me or not?" — Е, добре, щом е толкова глупава, нека се сърди на себе си. If you don't show up instantly, then it will be late. Но да не съм чула оплакване, когато се върна — заяви Пипи строго. But I didn't hear a complaint when I got back, Pippi stated sternly. След малко тримата вече бяха на път към града — Томи и Аника напред, а зад тях Пипи с Господин Нилсон на рамо. "Well, if she's so stupid, let her be angry with herself." Слънцето грееше толкова ярко, небето беше толкова синьо, а децата бяха толкова радостни! But I didn't hear a complaint when I came back, ”Pippi said sternly. Водата весело клокочеше в канавката край пътя. The water bubbled merrily in the roadside ditch. А тази канавка беше дълбока и в нея имаше много вода. And this ditch was deep and there was a lot of water in it. — Обичам канавките! — възкликна Пипи и без много да му мисли, цопна във водата. The water was bubbling merrily into the ditch by the side of the road. Тя ѝ стигаше до коленете и като подскачаше весело, успя да опръска Томи и Аника. And this ditch was deep and there was a lot of water in it. — Сега си играя на кораб — провикна се Пипи и зацепи водата. - I love the ditches! Но едва беше издумала, спъна се и изчезна във водата. Exclaimed Pippi, without thinking much, slamming into the water. — По-точно на подводница — продължи тя невъзмутимо, след като подаде отново носа си навън. She got to her knees and, jumping cheerfully, managed to spray Tommy and Annika. — Пипи, цялата си мокра! — разтревожи се Аника. "I'm playing on a ship now," Pippi called out and clogged the water. — Че какво от това? — отвърна Пипи. But she had barely made up her mind, stumbled, and disappeared into the water. — Кой е казал, че децата непременно трябва да бъдат сухи? "More precisely on a submarine," she continued unabashedly as she pushed her nose out again. Чувала съм, че студени разтривки каляват човека. - Pippi, you're all wet! Само тук у нас хората са си внушили, че децата не трябва да влизат в канавките. Only here in our country have people suggested that children should not enter ditches. В Америка например канавките са толкова претъпкани с деца, че няма място за водата. "What of that?" Там ги държат цялата година. Said Pippa. През зимата, естествено, замръзват в леда и само главите им се подават отгоре. - Who said children should always be dry? Майките идват да им носят супа и кюфтета, тъй като децата не могат да се върнат за вечеря. I have heard that cold rubs defame a person. Затова пък са здрави като камъчета! Честна дума! Only here in Bulgaria have people suggested that children should not enter the ditches. Градчето изглеждаше много красиво под лъчите на пролетното слънце. Honestly! Тесните калдъръмени улички криволичеха, както им дойдеше, между къщите. They are kept there all year. Почти всеки дом бе заобиколен с градинка и там цъфтяха кокичета и минзухари. In winter, of course, they freeze in ice and only their heads protrude from above. Градчето имаше много магазини. Mothers come to bring soup and meatballs to them as the children cannot return for dinner. В този хубав пролетен ден много хора влизаха и излизаха през вратите им и звънчетата, закачени там, дрънкаха непрекъснато. Therefore, they are as strong as pebbles! Домакините носеха кошници, за да си купят кафе и захар, сапун и масло. Honestly! Много от децата в градчето също бяха излезли, за да си купят бонбони или пакетче дъвка. Many of the children in the town had also gone out to buy candy or a pack of gum. Ала повечето нямаха пари да си купят нещо и горките стояха край витрините и гледаха лакомствата, изложени там. The narrow cobblestone streets meandered as they came between the houses. Тъкмо когато слънцето грееше най-хубаво, по Главната улица се появиха три малки фигурки. Many of the children in the town had also gone out to buy candy or a bag of gum. Това бяха Томи, Аника и Пипи — една съвсем мокра Пипи, която по целия път оставяше подире си вадички. The town had many shops. — Колко сме щастливи! — възкликна Аника. "How happy we are!" Anika exclaimed. — Вижте колко много магазини, а ние имаме цял голям джоб, пълен с парички! "Look how many shops, and we have a whole big pocket full of coins!" При тази мисъл и на Томи му стана така весело, че рипна високо във въздуха. - How happy we are! Exclaimed Annika. — Е, хайде да започваме тогава — подкани ги Пипи. - Look how many shops, and we have a whole big pocket full of money! — Най-напред искам да си купя пиано. "First of all, I want to buy a piano." — Но, Пипи — каза Томи, — можеш ли да свириш на пиано? These were Tommy, Annika, and Pippa - a very wet Pippi, all the while leaving behind barbs. — Откъде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала — отвърна Пипи. - How happy we are! — Не съм имала пиано, на което да опитам. "I haven't had a piano to try." А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения. "How do I know if I can, like I've never tried," said Pippa. Не се виждаше никакъв магазин за музикални инструменти. - I didn't have a piano to try. Затова пък децата минаха покрай някаква парфюмерия. "Well, let's get started then," Pippi urged. На витрината беше поставен голям буркан с помада против лунички, а до него висеше картонена табела с надпис: «Страдате ли от лунички?» - First I want to buy a piano. — Какво пише там? — заинтересува се Пипи. - What is written there? Pippi asked. Нали не искаше да ходи на училище като другите деца, та не можеше да чете чак толкова. "How will I know if I have never tried," said Pippa. — Пише: «Страдате ли от лунички?» — обясни ѝ Аника. - I didn't have a piano to try. — Аха, виж ти! — рече Пипи и се замисли. - Oh, look! Said Pippa and thought. — Е, добре, вежливият въпрос изисква вежлив отговор. No musical instrument store was visible. Хайде да влезем! So the kids went past some perfumery. Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. She pushed open the door and entered the store, followed by Tommy and Annika. На щанда стоеше възрастна дама. An old lady was standing at the counter. Пипи тръгна право към нея. She didn't want to go to school like the other kids, so she couldn't read that much. — Не! — заяви тя решително. - No! she stated firmly. — Какво обичаш? — попита дамата. - Oh, look! — Не! — повтори Пипи. - No! Pippi repeated. — Не разбирам какво искаш да кажеш — учуди се дамата. "I don't understand what you mean," wondered the lady. — Не, съвсем не страдам от лунички! — заяви Пипи. Come on in! Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна: — Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички! Only now did the lady come to her senses, but when she looked at Pippi, she could not refrain from exclaiming: "But, dear child, your whole face is covered with freckles!" — Ами че да — отвърна Пипи, — но не страдам от тях, а си ги харесвам. Довиждане! "Well, yes," said Pippa, "but I don't suffer from them, but I like them!" Goodbye! Преди да излезе от магазина, тя се обърна и извика: Ако ви попадне някоя помада, от която се _образуват_ лунички, можете да ми изпратите у дома седем–осем бурканчета! Before leaving the store, she turned and called out. И Пипи продължи нататък. And Pippi went on. Внезапно спря пред един сладкарски магазин. He suddenly stopped in front of a sweet shop. Там беше се събрала цяла тълпа дечурлига, потънали в съзерцание на всичките лакомства, които се виждаха през стъклото. There had gathered a whole crowd of lads, absorbed in the contemplation of all the dainties that could be seen through the glass. Големите буркани, пълни с червени, сини и зелени бонбони, дълги редици шоколадови сладкиши, цели купища дъвка и съблазнителни захарни пръчки The big jars filled with red, blue and green candies, long rows of chocolate cakes, whole piles of gum and tempting candy bars — наистина, не беше чудно, че докато надничаха през витрината, тези дечица от време на време тежко въздишаха. —indeed, it was no wonder that, as they peered through the window, these children sighed heavily from time to time. Защото си нямаха пари, нямаха нито едно петаче. Because they didn't have any money, they didn't have a single penny. — Пипи, в този магазин ли ще влезем? "Pippy, shall we go into this shop?" — попита Томи с трепет и дръпна Пипи за рокличката. Tommy asked, trembling, pulling Pippi up the dress. — Тъкмо в този магазин ще влезем — отвърна Пипи натъртено. "We're just going to go into this shop," Pippi answered, bruised. — Да видим какво ще стане. "Let's see what happens." Те влязоха. They entered. — Искам осемнайсет килограма бонбони, моля — каза Пипи и размаха една златна паричка. "I want eighteen kilos of candy, please," said Pippi, waving a gold coin. Продавачката зяпна. The saleswoman gaped. Тя не беше свикнала да продава по толкова бонбони наведнъж. She wasn't used to selling so many candies at once. — Искаш да кажеш осемнайсет бонбона? — осведоми се тя. "You mean eighteen candies?" she informed herself. — Искам да кажа осемнайсет _килограма_ бонбони — повтори Пипи и сложи златната паричка върху тезгяха. "I mean eighteen _kilograms_ of candy," repeated Pippi, placing the gold coin on the counter. Тогава продавачката изведнъж се разбърза и започна да сипва бонбони в големи кесии. Then the saleswoman suddenly sped up and started pouring candies into large bags. Томи и Аника застанаха до нея и сочеха най-хубавите видове. Tommy and Annika stood next to her and pointed out the best types. Имаше едни червени, които бяха чудно вкусни. There were some red ones that were amazingly delicious. След като ги посмучеш известно време, устата ти изведнъж се изпълва с великолепен крем. After sucking them for a while, your mouth is suddenly filled with a wonderful cream. А имаше и едни зелени, киселички, които съвсем не бяха за изхвърляне. And there were some green ones, sorrel, which were not to be thrown away at all. Желираните малини и черните лакрицови пръчки също бяха хубави. The jellied raspberries and black licorice sticks were also nice. — Да вземем по три килограма от всеки вид — предложи Аника и така направиха. "Let's take three kilos of each kind," Anika suggested, and so they did. — Ако след това поискам шейсет захарни пръчки и седемдесет и два пакета дъвка, не вярвам, че, общо взето, са много повече от сто и трите шоколадови пури, които ми трябват днес — каза Пипи — "If I then ask for sixty candy-sticks and seventy-two packets of gum, I don't believe that, in all, it will be much more than the hundred and three chocolate cigars I need to-day," said Pippi; Във всеки случай ще имам нужда от една каручка, за да мога да откарам всичко. In any case, I'm going to need a cart to be able to haul everything. Продавачката каза, че в съседния магазин за играчки сигурно може да се купи каручка. The saleswoman said that the toy store next door might be able to buy a stroller. Пред сладкарския магазин сега се бяха струпали още повече деца, които втренчено гледаха през витрината и едва не им прилошаваше от вълнение, като видяха как Пипи прави покупки. Even more children had gathered outside the sweet shop now, staring through the window and almost sick with excitement to see Pippi shopping. Тя се втурна в магазина за играчки, купи една каручка и натовари в нея всички пакети. She rushed to the toy store, bought a cart and loaded all the packages into it. После хвърли поглед около себе си и се провикна:— Ако тук има някое дете, което да не обича бонбони, нека излезе една крачка напред! Then he looked around and shouted: "If there's a child here who doesn't like candy, let him step forward!" Никой не помръдна. No one moved. — Чудна работа — каза Пипи. "Wonderful work," said Pippi. — Е, добре, а има ли някое дете, което _обича_ бонбони? "Well, well, is there any child who _loves_ candy?" Двайсет и три деца пристъпиха напред. Twenty-three children stepped forward. Между тях естествено бяха Томи и Аника. And there were some green, pickles that weren't for throwing away at all. — Томи, отвори кесиите! — изкомандва Пипи. "Tommy, open the purses!" Pippi commanded. Томи стори това с готовност. Tommy did so readily. И тогава започна едно ядене на бонбони, каквото в градчето дотогава не бяха виждали. "If I then ask for 60 sugar sticks and 72 packets of gum, I don't believe that they are, in general, much more than the 103 chocolate cigars I need today," said Pippi. "In any case, I'll need a cart to to be able to get everything. Децата се тъпчеха с бонбони — едно през друго лапаха от червените, които се топят, от киселичките зелените, от захаросаните малини и лакрицовите пръчки. The children were crammed with candies, one after another munching on the melting red ones, the green sorrels, the candied raspberries, and the licorice sticks. А освен това непрекъснато държаха в уста по една шоколадова пура, защото вкусът на шоколада се съчетаваше чудесно с вкуса на желираните малини. And besides, they kept holding a chocolate cigar in their mouths, because the taste of chocolate went well with the taste of jellied raspberries. Отвсякъде притичваха още деца и Пипи раздаваше бонбони с пълни шепи. More children came running from everywhere and Pippi handed out candy by the handful. — Струва ми се, че трябва да купя още осемнайсет килограма — каза тя, — иначе няма да остане нищо за утре. Then he looked around and exclaimed, "If there's a kid out there who doesn't love candy, let's go one step further!" Пипи купи още осемнайсет килограма, но въпреки това не остана кой знае колко за другия ден. Pippi bought another eighteen pounds, but still didn't know much about the next day. — А сега, напред към следващия магазин — извика Пипи и хлътна в магазина за играчки, последвана от всички деца. "Now, on to the next store," cried Pippi, and she dashed into the toy store, followed by all the children. Тук имаше какви ли не хубави неща — влакчета и автомобилчета, които се навиват, красиви кукли с елегантни роклички, кукленски сервизчета, пистолети, които гърмят, оловни войници, платнени кучета и слончета, красиви подвързии за книги и скачащи палячовци. There were all kinds of nice things here—rolling trains and cars, pretty dolls in fancy dresses, doll sets, guns that rattled, lead soldiers, cloth dogs and elephants, pretty book bindings, and jumping clowns. — Какво ще обичате? — попита продавачката. - What would you like? asked the saleswoman. — Ще обичаме по малко от всичко! — заяви Пипи и хвърли изпитателен поглед към рафтовете. "We'll love a little bit of everything!" Pippi said, glancing quizzically at the shelves. — Страшно ни липсват например ей такива палячовци — продължи тя — и гърмящи пистолети. "We terribly miss, for example, such clowns," she continued, "and thundering pistols." Но мисля, че бързо ще запълним тази липса. But I think we will quickly fill this gap. Пипи извади една шепа златни парички. Tommy did it willingly. После каза на всяко дете да посочи какво му е най-необходимо. And then began eating candy, something that had never been seen in the town before. Аника си избра чудна кукла с руси къдрици и розова копринена рокличка. Anika chose a wonderful doll with blonde curls and a pink silk dress. Тя казваше «мама», когато я натиснеха по коремчето. She would say "mommy" when her tummy was pressed. Томи поиска въздушна пушка и локомотив и ги получи. Tommy asked for an air rifle and a locomotive and got them. Другите деца също казаха какво искат и когато Пипи се разплати, в магазина не беше останало много нещо — само няколко подвързии за книги и дървени кубчета. The other children also said what they wanted, and when Pippi paid, there wasn't much left in the shop—just a few bookbindings and wooden blocks. За себе си Пипи не купи нищичко, но на Господин Нилсон подари огледало. Pippa bought another 18 pounds, but still didn't know much about the next day. Когато вече си тръгваха, Пипи купи на всяко дете по едно глинено петле-свирка и като излязоха навън, всички надуха петлетата, а Пипи отмерваше такта. When they were about to leave, Pippi bought each child a clay rooster-whistle, and when they went outside, they all blew the roosters, and Pippi timed the beat. На Главната улица се вдигна такава врява, че един полицай дойде да види какво става. There were all kinds of nice things here - trains and rolling cars, beautiful dolls with elegant dresses, doll dolls, thundering guns, lead soldiers, canines and elephants, beautiful book covers and jumping poles. — Каква е тая какофония? — развика се той. - What would you like? — Това е парадният марш на Крунбергския полк — обясни Пипи. There was such an uproar on Main Street that a police officer came to see what was happening. — Но не съм сигурна дали всички деца са наясно с това. - We will love a little of everything! Някои като че ли мислят, че свирим «Гласът ни да кънти като гръмотевица, братя!» But I think we will quickly fill that gap. — Престанете веднага! — кресна полицаят и си запуши ушите. "We miss him so badly," she continued, "and thundering guns." Пипи го потупа съчувствено по гърба. He then told each child to indicate what he needed most. — Бъди доволен, че не си купихме тромбони — каза му тя. Anika chose a lovely doll with blond curls and a pink silk dress. Лека-полека свирките замлъкнаха една подир друга. "Be glad we didn't buy trombones," she told him. Накрая само Томи от време на време надуваше своята. Tommy asked for an air rifle and a locomotive and got them. Полицаят заяви много строго, че на Главната улица не бива да стават митинги и че децата трябва да се приберат по домовете си. In the end, only Tommy inflated his own from time to time. На това не се възпротиви никой, защото всяко дете искаше да изпробва новото си влакче, да покара автомобилчето си или да сложи хубавата си кукла да спи. The policeman said very strictly that no rallies should be held on Main Street and that children should return to their homes. И така децата се разотидоха весели и доволни. And so the children went away happy and satisfied. Но вечерта нито едно от тях не можа да хапне. But in the evening none of them could eat. Пипи, Томи и Аника също тръгнаха към къщи. But in the evening neither of them could eat. Пипи теглеше каручката и зяпаше по табелите на всички магазини, край които минаваха, като сричаше надписите, доколкото можеше: Pippi, Tommy and Annika also went home. — А-п-т-е-к-а. Я! Нали оттук се купуват люкарства? Pippi pulled the cart and stared at the signboards of all the shops they passed, shouting the inscriptions as far as she could: — Да, оттук се купуват _лекарства_ — обясни Аника. - A-p-t-e-k-a. Me! Isn't that where you buy the carrots? — Тогава веднага ще вляза да си купя. "Yes, that's where the drugs are bought from," Annika explained. — Но ти не си болна?! — възрази Томи. "But you're not sick?" Tommy objected. — Каквото не е, може да стане — каза Пипи. "What is not, may be," said Pippi. — Всяка година много хора се разболяват и умират само защото не си купуват навреме люкарства. "It can't be," Pippi said. Аптекарят си стоеше в аптеката и въртеше хапчета. The pharmacist was standing in the pharmacy spinning pills. Той смяташе да навърти само още две-три, защото времето беше напреднало и скоро щеше да затваря. The pharmacist was standing in the pharmacy spinning pills. Но тогава пред тезгяха изникнаха Пипи, Томи и Аника. He was only going to roll two or three more because the time was advanced and he was about to close. — Бих искала да купя 4 литра люкарство — каза Пипи. But then Pippi, Tommy and Annika appeared in front of the counter. — Какво лекарство? — нетърпеливо попита аптекарят. "I'd like to buy 4 liters of manure," Pippen said. — Предпочитам такова, дето лекува болести. "I prefer one that cures diseases." — Но какви болести? — попита аптекарят още по-нетърпеливо. - I prefer one that cures diseases. — Хм, ами да помага срещу коклюш, мехури по краката, болки в корема, червен вятър и ако случайно си напъхаш бобено зърно в носа и ей такива работи. - But what diseases? The pharmacist asked even more impatiently. Би било добре, ако с него може да се полират и мебели. “Hmm, well, help with whooping cough, foot bladder, abdominal pain, red wind, and if you accidentally stuff your beans into your nose, and that's how it works. Изобщо да бъде едно превъзходно люкарство. It would be good if furniture could be polished with it. Аптекарят отговори, че толкова превъзходно лекарство няма. The pharmacist replied that there was no such excellent medicine. Твърдеше, че за различните болести имало различни лекарства и след като Пипи изброи още десетина други страдания, които искала да си изцери, той нареди върху тезгяха много шишета. The pharmacist replied that there was no such excellent medicine. Върху някои написа «Външно», което означаваше, че това лекарство бива само да се маже по кожата. Пипи плати, прибра шишетата, благодари и си тръгна, последвана от Томи и Аника. Pippi paid, put the bottles away, said thanks and left, followed by Tommy and Anika. Аптекарят погледна часовника си и видя, че е станало време да затваря. Pippi paid, removed the bottles, thanked and left, followed by Tommy and Annika. Той внимателно заключи вратата и си мислеше как ще си иде у дома и ще си похапне хубавичко. He carefully locked the door and thought about going home and having a good bite. Навън Пипи нареди шишенцата на земята. He carefully locked the door and thought about going home and having a good bite. — Олеле, едва не забравих най-важното! — възкликна тя. - Oh, I almost forgot the most important thing!" she exclaimed. Тъй като вратата беше вече затворена, тя натисна силно и продължително бутона на звънеца. Since the door was already closed, she pressed the bell button hard and long. Томи и Аника чуха как аптеката се огласи от пронизителен звън. Tommy and Annika heard the drugstore ringing. След малко се открехна едно прозорче, поставено на вратата, през което хората купуваха лекарства, когато някой се разболееше нощем. Tommy and Annika heard the drugstore ringing. Аптекарят подаде главата си. The apothecary gave his head. Лицето му беше доста зачервено. The pharmacist raised his head. — Сега пък какво искаш? — попита той сърдито. - Now what do you want?" he asked angrily. — О, извинете, миличък аптюкарю. Изведнъж се сетих за нещо - каза Пипи. - Oh, excuse me, dear apothecary. 'I suddenly remembered something,' said Pippi. Вие сте аптюкар, който така добре разбира от болести, и може да ми кажете кое е по-добре, когато човек го боли корем "Oh, sorry, dear apothecary." Suddenly I thought of something, ”Pippi said. — да изяде една претоплена кървавица или да накисне корема си в студена вода? - to eat a reheated bloody thing or to soak his belly in cold water? Лицето на аптекаря стана още по-червено. The apothecary's face turned even redder. — Изчезвай — изкрещя той, — и то веднага, инак!… - 'Get out,' he shouted, 'and now, or else! Той хлопна прозорчето. "Get out of the way," he shouted, "and now, otherwise!" — Брей какъв е зъл — каза жално Пипи. — Държи се, сякаш съм му направила нещо. He slammed the window. Тя натисна пак звънеца и след няколко секунди аптекарят отново се появи на прозорчето. Лицето му беше просто ужасно червено. — Топлата кървавица вероятно е трудно смилаема, а? — усъмни се Пипи, като го гледаше приветливо. His face was just horrible red. Аптекарят не отговори, а блъсна с трясък прозорчето. The pharmacist did not answer but banged the window. — Е, добре — реши Пипи и повдигна рамене. — Тогава все пак ще опитам с топла кървавица. "Then I'll try hot blood anyway." А пък той да му мисли, ако се случи нещо. And then he should think if something happens. Тя седна спокойно на стъпалата пред аптеката и строи шишенцата пред себе си. And then he should think if something happens. — Чудна работа, колко са недосетливи понякога възрастните хора — каза тя. She sat quietly on the steps in front of the pharmacy and built the vials in front of her. — Този ме натовари с — чакайте да видя — осем шишета, а всичко... всичко може прекрасно да се събере в едно. "It's a marvelous job, how insensitive sometimes the elderly are," she said. Цяло щастие, че аз поне имам малко здрав разум. - This one loaded me with - wait for me to see - eight bottles, and everything ... everything can fit together perfectly. При тези думи тя измъкна тапите от всички шишета, изсипа съдържанието им в едно от тях и здравата го разтърси. With these words she pulled the corks out of all the bottles, poured their contents into one of them and shook it soundly. После го вдигна към устата си и отпи от него на едри глътки. With these words she pulled the plugs from all the bottles, poured their contents into one of them and shook it soundly. Аника знаеше, че някои от лекарствата са само за мазане върху кожата и изтръпна: Anika knew that some of the drugs were just for rubbing on the skin and shuddered: — Пипи, откъде знаеш, че това лекарство не е отровно? - Pippy, how do you know this drug isn't poisonous? — То ще проличи — отвърна весело Пипи. "It'll be clear," Pippa said cheerfully. — Ще проличи най-късно до утре сутринта. "It will be clear," Pippa said cheerfully. Ако дотогава съм още жива, значи, че не е отровно и ще могат да го пият и най-малките деца. If I am still alive by then, it means that it is not poisonous and even the youngest children will be able to drink it. Томи и Аника потънаха в дълбоко размишление. Tommy and Anika sank into deep thought. Подир малко Томи се обади колебливо и плахо: — Ами ако все пак е отровно? After a while Tommy called hesitantly and timidly, "What if it's still poisonous? — Тогава ще вземете каквото е останало в шишето и ще полирате мебелите в столовата. Tommy called hesitantly and timidly after a while. Отровно или не, това лекарство няма да отиде на вятъра. Poisonous or not, this medicine will not go to the wind. Тя сложи шишето в количката, където бяха локомотивът и въздушната пушка на Томи, куклата на Аника и един плик с пет червени бонбончета. Poisonous or not, this medicine will not go to the wind. Това беше всичко, което остана от осемнайсетте килограма. That was all that remained of the eighteen pounds. Там седеше и Господин Нилсон. Mr. Nilsson was sitting there. Беше се изморил и искаше да се вози. Mr. Nilson also sat there. — Между другото ще ви кажа, че това май ще се окаже чудесно люкарство. He was tired and wanted to ride. Чувствувам се вече много по-добре. “By the way, I will tell you that this may turn out to be a wonderful breed. Особено добре се чувствува опашката ми — заяви Пипи и завъртя въображаемата си опашка. My tail feels particularly good, ”Pippi said, turning his imaginary tail. После задърпа каручката към Вила Вилекула. Then he pulled the cart toward Villa Villecula. Томи и Аника вървяха до нея и усещаха, че мъничко ги присвиват коремчетата. Then he pulled the cart to Villa Vilecula.