Пипи се настанява във Вила Вилекула Pippi wohnt in der Villa Vilcula Pippi stays at Villa Villecula Pippi se aloja en Villa Vilcula A Pippi está alojada na Villa Vilcula Пеппи остается на вилле Виллекула. Pippi Villa Vilcula'da kalıyor 皮皮下榻維勒庫拉別墅

Астрид Линдгрен Пипи Дългото чорапче Astrid Lindgren Pippi Longstocking 阿斯特麗德林格倫皮皮長襪子

Пипи се настанява във Вила Вилекула Pippi is staying at Villa Vilecula 皮皮下榻維勒庫拉別墅

В покрайнините на малкото градче имаше една запустяла градина. There was a deserted garden on the outskirts of the small town. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. An old house was being erected in the garden, and Pippi the Long Stocking lived in the house. Тя беше на девет години и живееше тук сам-самичка. She was nine years old and lived here alone. Нямаше нито майка, нито татко — нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не ѝ казваше да си ляга тъкмо когато ѝ беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато ѝ се ядяха бонбони. There was neither a mother nor a dad - something that was actually very nice, because no one told her to go to bed exactly when she was having fun, or to swallow fish oil when she was eating candy. Някога Пипи имаше татко, когото много, много обичаше; имала си е и майка, но толкова отдавна, че изобщо не я помнеше. Once upon a time, Pippi had a father whom he loved very much; she also had a mother, but so long ago that she didn't remember her at all. Майка ѝ умряла, когато Пипи била съвсем мъничко бебе и така врещяла в люлката, че никой не можел да се доближи. Her mother died when Pippa was a very small baby and so crashed in the cradle that no one could come near. Пипи вярваше, че сега майка ѝ е на небето и надзърта през някоя дупчица за своето момиче, затова често махаше нагоре с ръка и се провикваше: — Не се тревожи! Pippi believed that she was now a mother and was in heaven and peering through a hole for her girl, so she often waved her hand up and shouted, "Don't worry!" Все някак си, ще се оправя! Irgendwie schaffe ich das schon! I will somehow manage! Пипи не беше забравила баща си. Pippi had not forgotten her father. Той бе морски капитан и кръстосваше големите морета. He was a sea captain and crossed the great seas. Пипи пътуваше с него на кораба, но един ден, по време на силна буря, вятърът отнесе баща ѝ в морето и той изчезна. Pippi was traveling with him on the ship, but one day during a severe storm the wind took her father out to sea and he disappeared. Ала Пипи беше съвсем уверена, че някой ден той ще се върне. But Pippi was quite sure that he would return someday. Не можеше да повярва, че е загинал и мислеше, че е слязъл на брега на някой остров, пълен с негри, които са го направили свой крал. Er konnte nicht glauben, dass er gestorben war und dachte, er sei auf einer Insel voller Neger gelandet, die ihn zu ihrem König gemacht hatten. She could not believe that he had died and thought he had come ashore on an island full of blacks who made him their king. И че сега той се разхожда цял ден със златна корона на главата. And now he walks all day with a gold crown on his head. — Моята майка е ангел, а татко ми — негърски крал. "My mother is an angel and my father is a Negro king." Наистина не всички деца могат да се похвалят с такива чудни родители — обичаше да повтаря доволна Пипи. Nicht alle Kinder können so wunderbare Eltern haben", wiederholte Pippi gerne. Indeed, not all children can boast of such wonderful parents - I liked repeating Pippa. — А когато татко си построи кораб, ще дойде да ме вземе и ще стана негърска принцеса. "And when Daddy builds a ship, he'll come and pick me up and become a Negro princess." Ех, че живот ще бъде! Oh, that life will be! Бащата на Пипи беше купил старата къща с градината преди много години. Pippa's father had bought the old house with the garden many years ago. Беше решил да живее тук с Пипи, когато остарее и вече няма да може да кръстосва моретата. He had decided to live here with Pippa when he was old and would no longer be able to cross the seas. Но стана така, че той изчезна в морето и докато го чакаше да се върне, Пипи реши да отиде във Вила Вилекула. But it happened that he disappeared into the sea, and while waiting for him to return, Pippi decided to go to Villa Vilecula. Така се казваше къщата, която стоеше готова, обзаведена и очакваше обитатели. This was the name of the house, which stood ready, furnished and waiting for the occupants. Една хубава лятна вечер Пипи се сбогува с всички моряци от кораба на баща си. One fine summer evening, Pippi said goodbye to all the sailors from her father's ship. Те много я обичаха, а и Пипи беше силно привързана към тях. They loved her very much, and Pippi was very attached to them. — Сбогом, момчета — каза Пипи и целуна всички поред по челата. "Goodbye, boys," Pippen said, kissing everyone on the forehead. — Не се тревожете за мен. Все някак си, ще се оправя! "Don't worry about me." Somehow, I'll be fine! От кораба Пипи отнесе две неща. I will somehow manage! Една малка маймунка на име Господин Нилсон — подарък от татко ѝ и една голяма чанта, пълна със златни парички. Pippi took two things from the ship. Моряците стояха на палубата и гледаха подир Пипи, докато се изгуби от погледите им. The sailors stood on the deck, watching Pippi until he was out of sight. Тя вървеше с твърда крачка, без да се обръща, с Господин Нилсон на рамо и с чантата в ръка. The sailors stood on deck, looking after Pippa until he lost sight of them. — Забележително дете! — каза един от моряците с просълзени очи, когато Пипи изчезна в далечината. She walked steadily, without turning, with Mr. Nelson on her shoulder and her bag in her hand. Той беше прав. Тя наистина бе забележително дете. - Wonderful child! Най-необикновеното у нея беше силата ѝ. Пипи беше така изумително силна, че в целия свят не можеше да се намери полицай, който да я надвие. Said one of the sailors with tearful eyes as Pippi disappeared into the distance. Стига да поискаше, Пипи можеше да вдигне на ръце цял кон и често го правеше. He was right. Тя си имаше кон — беше го купила с една от многото златни парички в деня, когато се настани във Вила Вилекула. She really was a remarkable child. Открай време беше мечтала за собствен кон. She had long dreamed of her own horse. Сега той живееше на верандата, но когато Пипи искаше да пие там следобедното си кафе, безцеремонно го изнасяше в градината. If she wanted, Pippa could pick up a horse on her hands and often did. В съседство с Вила Вилекула имаше друга градина и друга къща. Next to Villa Vilekula there was another garden and another house. Там живееха баща и майка с двете си добри дечица — момченце и момиченце. There lived a father and a mother with their two good children - a boy and a girl. Момченцето се казваше Томи, а момиченцето — Аника. He was living on the porch now, but when Pippi wanted to have his afternoon coffee there, he unceremoniously took him out to the garden. Те бяха много мили, възпитани и послушни деца. They were very kind, well-behaved and obedient children. Томи никога не гризеше ноктите си и винаги правеше каквото искаше майка му. Tommy never bit his nails and always did what his mother wanted. Аника не се сърдеше, когато не можеше да наложи своето, и беше винаги спретната в късите си, добре изгладени басмени роклички, които се стараеше да не изцапа. Annika didn't get angry when she couldn't get her own, and she was always neat in her short, well-groomed swimsuit, trying not to get dirty. Томи и Аника си играеха кротко в градината, но често им се искаше да имат другарче в игрите. Tommy and Anika played quietly in the garden, but often wished they had a companion in the games. Докато Пипи още обикаляше моретата с баща си, те понякога дълго стояха край оградата и си казваха: — Колко глупаво, че никой не се настанява в онази къща. Tommy never bit his nails and always did what his mother wanted. Там би трябвало да живее някой с деца. Annika didn't get angry when she couldn't get her own, and she was always neat in her short, well-groomed swimsuit, trying not to get dirty. В онази хубава лятна вечер, когато Пипи за пръв път прекрачи прага на Вила Вилекула, Томи и Аника не бяха у дома. On that fine summer evening when Pippi first crossed the threshold of Villa Villecula, Tommy and Annika were not at home. Бяха заминали за една седмица на гости у баба си. They had gone to visit their grandmother for a week. Затова не знаеха, че някой се е настанил в съседната къща. Therefore, they did not know that someone had settled in the house next door. Когато се прибраха у дома си и застанаха край портата да огледат улицата, те още не подозираха, че съвсем наблизо вече имат другарче за игра. When they got home and stood by the gate to look at the street, they did not suspect that they already had a playmate nearby. Както се чудеха какво да правят и си мислеха дали ще се случи нещо приятно през деня, или пък той ще бъде един от онези дни, в които нищо не може да се измисли, вратата на Вила Вилекула се отвори и оттам излезе едно момиченце. Wondering what to do and thinking if something nice would happen during the day or whether it would be one of those days when nothing could be thought of, Villa Vilecula's door opened and a little girl walked out. Това беше Пипи Дългото чорапче, която тръгваше на утринна разходка. It was Pippi's Long Sock, who was leaving for a morning walk. Томи и Аника никога не бяха виждали такова чудновато дете. Tommy and Annika had never seen such a wonderful child. Ето как изглеждаше: Косата ѝ имаше цвят на морков и бе сплетена на две стегнати, стърчащи плитки. Here's what it looked like: Her hair was carrot-colored and braided into two tight, protruding braids. Носът ѝ, досущ като мъничко картофче, беше обсипан с лунички. Her nose, almost like a tiny potato, was freckled. Под него аленееше доста голяма уста, пълна със здрави бели зъби. Below him was a pretty big mouth full of strong white teeth. Роклята ѝ беше направо странна. Her dress was downright strange. Пипи си я беше ушила сама. Pippi had sewn it herself. Отначало смяташе да я направи цялата синя, но синият плат не стигна и Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. Below him was a pretty big mouth full of strong white teeth. Дългите ѝ тънки крачета бяха обути в дълги чорапи — един кафяв и един черен. Her long thin legs were shod in long stockings, one brown and one black. Освен това носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата ѝ. She also wore black shoes exactly twice the size of her feet. Татко ѝ беше купил тези обувки в Южна Америка, та краката на дъщеря му да имат накъде да растат, и Пипи не искаше да чуе за други. Daddy had bought her these shoes in South America so his daughter's feet had nowhere to grow, and Pippi didn't want to hear about others. Но онова, което най-много накара Томи и Аника да ококорят очи, беше маймунката на рамото на непознатото момиче — малък макак, облечен в сини панталонки, жълто елече и с бяла сламена шапка на главата. Her long, thin legs were wrapped in long socks - one brown and one black. Пипи тръгна по улицата. She also wore black shoes exactly twice her feet. Her dad had bought her shoes in South America so that his daughter's feet had nowhere to grow, and Pippi didn't want to hear about others. С единия си крак стъпваше на ръба на тротоара, а с другия — на паважа. With one foot he stepped to the edge of the sidewalk and the other to the pavement. Томи и Аника я проследиха с очи, докато се скри от погледа им. Pippi walked down the street. След малко тя се върна. After a while she came back. Сега пък вървеше заднишком. Now she was backing up. Правеше го, за да си спести обръщането, когато тръгваше обратно към дома. After a while she came back. Пипи стигна до портата на Томи и Аника и спря. Now she was backing up. Децата мълчаливо се разглеждаха. He did it to save himself a turn when he headed back home. Най-сетне Томи попита: — Защо вървиш заднишком? Finally Tommy asked, "Why are you walking backwards?" — Защо вървя заднишком ли? — възкликна Пипи. "Why am I walking backwards?" Pippi exclaimed. — Не живеем ли в свободна страна? Exclaimed Pippa. Човек не може ли да върви както си иска? - Why do I go backwards? Освен това ще ти кажа, че в Египет всички си вървят така и никой не го смята за странно. Besides, I will tell you that in Egypt everyone goes like this and no one thinks it is strange. — Че откъде знаеш? — учуди се Томи. Besides, I'll tell you that in Egypt everyone goes that way and nobody thinks it strange. — Да не си ходила в Египет? "Did you go to Egypt?" — Как да не съм ходила в Египет! Запиши си някъде, че съм ходила. Tommy wondered. Обиколила съм цялото земно кълбо и съм виждала много по-особени неща от хора, които вървят заднишком. "How do you know?" Какво ли би казал, ако ме беше видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай? "How did I not go to Egypt!" — Ех, сега вече излъга — заяви Томи. "Did you go to Egypt?" Пипи се замисли за миг. "How did I not go to Egypt!" — Имаш право. Излъгах — промълви тя печално. Write down somewhere that I went. — Грозно е да се лъже! — каза Аника, която чак сега посмя да отвори уста. I have traveled all over the globe and I have seen much more special things than people walking back and forth. — Да, много е грозно да се лъже — съгласи се Пипи още по-печално. "Yes, it's very ugly to lie," Pippi agreed even more sadly. — Но понякога забравям това, разбираш ли? "But sometimes I forget that, you know?" Пък и, как ще искаш от едно дете, чиято майка е ангел, а татко му — негърски крал, да казва винаги истината? Besides, how can you expect a child whose mother is an angel and whose father is a Negro king to always tell the truth? Освен това — продължи Пипи и луничавото ѝ лице се озари — ще ви кажа, че в Белгийско Конго няма нито един човек, който да говори истината. - You're right. Там по цял ден лъжат. They lie there all day. Започват в седем часа сутринта и продължават до залез-слънце. They start at seven in the morning and continue until sunset. Тъй че ако някой път се случи да излъжа, опитайте се да ми простите и си спомнете, че съм живяла повечко време в Белгийско Конго. Said Annika, who now dared to open her mouth. Но въпреки това бихме могли да станем приятели, а? They lie there all day. — Разбира се! — съгласи се Томи и изведнъж почувствува, че този ден няма да е от скучните. - Of course! Tommy agreed and suddenly felt that this was not going to be a boring day. — Защо например да не закусим заедно у дома? — предложи Пипи. So if I happen to lie, try to forgive me and remember that I lived in Belgium for a long time. — Ами защо не? — съгласи се Томи. — Хайде да тръгваме. "Why not?" Tommy agreed. - Let's go. — Хайде — каза Аника. — Да вървим веднага! "Come on," Annika said. "Let's go now!" — Но първо нека ви представя на Господин Нилсон — каза Пипи. They start at seven in the morning and continue until sunset. Малката маймунка свали шапка и учтиво се поклони. The little monkey took off his hat and bowed politely. После, минаха през полусрутената градинска порта на Вила Вилекула, но по посипаната с чакъл пътечка, им беше по-интересно, край нея се издигаха стари, обрасли с мъх дървета, чудесни за катерене, и стигнаха до къщата. Then, they passed through the half-collapsed garden gate of Villa Vilecula, but along the gravel-strewn path, it was more interesting to them; old, moss-covered trees were good for climbing, and reached the house. Then they climbed the porch. След това се изкачиха на верандата. Then they went up to the porch. Там стоеше конят и лапаше овес от някакъв супник. Tommy agreed, suddenly feeling that he would not be bored that day. — Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. "Why do you keep a horse on your porch?" Tommy asked. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни. All the horses he knew lived in stables. — Хм — отговори замислено Пипи. "Hmm," answered Pippi thoughtfully. — В кухнята само ще ми се пречка, а пък в гостната не го свърта. “In the kitchen, I'm just going to get in the way, and in the living room, I won't bother him. Томи и Аника потупаха коня и влязоха в къщата. Tommy and Annika patted the horse and entered the house. Тя се състоеше от кухня, гостна и спалня. It consisted of a kitchen, a living room and a bedroom. Личеше си обаче, че тази седмица Пипи май беше забравила да изчисти. However, it seemed that Pippi had forgotten to clean this week. Томи и Аника се огледаха плахо да не би негърският крал да седи в някой ъгъл. Tommy and Annika looked around timidly to see if the Negro king was sitting in a corner. Никога в живота си не бяха виждали негърски крал. They had never seen a Negro king in their lives. Но тъй като не се появи никакъв татко, пък и никаква мама, Аника попита боязливо: — Съвсем самичка ли живееш тук? But since no father appeared, and no mother, Anika asked fearfully: "Do you live here all alone?" — Ами! — отговори Пипи. There was a horse standing there, pawing oats from some soup. — Та нали Господин Нилсон и конят също живеят тук. "Mr. Nilsson and the horse live here, too." — Да, но аз питам дали нямаш мама и татко? “Well, Mr. Nilson and the horse live here, too. — Не, нямам — отвърна доволно Пипи. "No, I haven't," answered Pippi happily. — Ами тогава кой ти казва вечер кога да си лягаш и изобщо какво да правиш? — попита Аника. "Then who tells you at night when to go to bed and what to do?" Anika asked. — Аз сама — обясни Пипи. "Then who tells you when to go to bed and what to do?" — Първо си го казвам много любезно, ако не послушам, го повтарям рязко и ако пак не слушам, следва тупа-лупа, разбирате ли? — First I tell myself very politely, if I don't listen, I repeat it sharply, and if I don't listen again, there's a thump-thump, do you understand? На Томи и Аника не им стана съвсем ясно, но си рекоха, че може би това е добро разрешение. Tommy and Annika didn't quite understand, but they thought it might be a good solution. Междувременно бяха пристигнали в кухнята и Пипи се провикна: — Сега тука ще се бъркат палачинки. However, it seemed that this week Pippi had forgotten to clean up. Сега тука ще се пекат милинки. Tommy and Annika looked around timidly for the Negro king to sit in a corner. Сега тука ще се правят курабийки. They had never seen a Negro king in their lives. Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. But since no dad and no mom showed up, Annika asked timidly, "Do you live here alone?" Едното падна върху главата ѝ и се счупи, а жълтъкът потече по лицето ѝ. One fell on her head and broke, the yolk running down her face. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха. However, she deftly caught the others in a pot, where they broke. — Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. “Well, Mr. Nilson and the horse live here, too. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. "Yes, but I ask if you have a mom and a dad?" В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. In Brazil, for example, everyone walks around with their eggs smudged. Но затова пък там няма плешиви хора. "Then who tells you when to go to bed and what to do?" Имало веднъж някакъв чичко, който бил толкова неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. Once upon a time there was an uncle who was so foolish that he ate eggs instead of brushing his hair with them. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията. Then he really went bald, and when he went out into the street, there was such a commotion that the police had to intervene. Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. “First, I say it very kindly, if I don't listen, I repeat it sharply, and if I don't listen again, it's stupid, you know? После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Tommy and Annika didn't quite understand, but they thought it might be a good solution. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. In the meantime, they had arrived in the kitchen, and Pippi exclaimed, "Pancakes will be mixed here." Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Now there will be bakes for baking. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Now the cookies will be made here. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата. She took three eggs and tossed them high up. — Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали! "Eat," she called. "Eat before they get cold!" Томи и Аника си хапнаха и решиха, че това са много вкусни палачинки. - Eat until they are cool! После Пипи ги покани в гостната. - You will see that my hair will start to grow, so it will burst. Там имаше само една мебел — голям скрин с многобройни мънички чекмедженца. There was only one piece of furniture, a large chest of drawers with many tiny drawers. Пипи ги отваряше и показваше на Томи и Аника всички съкровища, които бе скътала в тях. Pippi opened them and showed Tommy and Annika all the treasures she had hidden in them. Там имаше странни птичи яйца, причудливи раковини и камъчета, малки изящни кутийки, красиви сребърни огледала, бисерни огърлици и много други неща, които Пипи и баща ѝ бяха купували по време на своите пътешествия около земното кълбо. There was once an uncle who was so unwise to eat eggs instead of rubbing his hair with them. Пипи даде на новите си другарчета по един малък подарък за спомен. Then he was really bald, and when he went out into the street, there was such turmoil that it became necessary for the police to intervene. Томи получи кинжал с блестяща седефена дръжка, а Аника — малка кутийка, чийто капак бе покрит с розови мидички. Tommy received a dagger with a shiny mother-of-pearl handle, and Annika a small box with a lid covered in pink seashells. В кутийката имаше пръстен със зелен камък. In the box was a ring with a green stone. — А сега по-добре си идете у дома — каза им Пипи, — за да можете утре пак да дойдете. "Now you'd better go home," Pippi told them, "so you can come again tomorrow." Защото ако не си отидете, няма как да дойдете пак, нали? Because if you don't leave, you can't come again, can you? А това би било жалко. And that would be a shame. Томи и Аника бяха на същото мнение. Tommy and Annika were of the same opinion. И си отидоха. And they left. Минаха покрай коня, който беше изял всичкия овес, и излязоха през портата на Вила Вилекула. They passed the horse that had eaten all the oats and went out through the gate of Villa Villecula. Когато си тръгваха Господин Нилсон им помаха с шапката си. As they were leaving, Mr. Nilsson waved his hat to them.