Lesson 3, simple past: dialogue

Събота сутрин

Калоян: Ралица, ще направиш ли кафе?

Ралица: Вече го направих. Децата станаха ли?

Калоян: Не, но ще ги събудя. Иначе ще закъснеем.

Ралица: Добро утро! Как спахте? Петя: Аз не спах добре. Беше ми горещо.

Марин: Аз спах хубаво. Сестра ми винаги се оплаква.

Петя: Не се оплаквам. Просто казах, че не спах добре.

Калоян: Добре.

Закуската е на масата. Кой какво ще пие?

Марин: Аз искам чай. Купихте ли мед?

Ралица: Забравих, но днес ще вземем от баба ти.

Петя: За мен кафе и две пържени филии.

Марин: Трябва ли всяка седмица да ходим на село?

Калоян: Не ходим всяка седмица. Бяхме там преди две седмици за последен път.

Марин: Да, но имам тест в понеделник и искам да уча.

Ралица: Ще се върнем рано в неделя и ще имаш достатъчно време да учиш. Петя: Забравих да ви кажа, че баба се обади и каза да й купите вестник ”Пенсионер”. С колата ли ще ходим или с автобуса?

Калоян: С автобуса. Нямаме много време, ако искаме да го хванем.

Марин: Жалко! Тате, имам нов съученик и той каза, че баща му също е полицай. Може би го познаваш – казва се Стоян Светков. Калоян: Кой? Бащата ли?

Марин: Не, новото дете.

Ралица: По-бързо! Ще говорите в автобуса. Готови ли сте? Взехте ли всичко? Взехме ли всичко? Калояне, затвори ли прозорците? Марине, даде ли храна на рибите? Петя, спря ли телевизора?

Калоян: Готови сме.

Да тръгваме!