Lesson 2, reflexive verbs: dialogue

Майка и дъщеря

Петя: Не мога да повярвам, че скоро всичко ще свърши!

Ралица: Кое ще свърши?

Петя: Училището! Преди година не исках да ходя на училище и се карахме за това. Не помниш ли?

Ралица: Помня, разбира се! И за да не се караме пак, обличай се по-бързо, защото ще закъснееш.

Петя: Има време. Първо ще си измия зъбите и после ще се облека. Днес нямаме последен час, така че ще се разходим в центъра с няколко приятелки и около 6 мога да дойда до работата ти.

Ралица: Защо?

Петя: Разбрахме се преди два дни да ходим по магазините. Не помниш ли, че си говорихме за това?

Ралица: А, да! Извинявай. За да не се бавим от магазин на магазин, ти си харесай два-три вида обувки, а аз ще дойда с теб за да си кажа мнението.

Петя: Моля ти се! Аз вече съм голяма и ти ще дойдеш само да ги платиш.

Ралица: Добре, де! Ще бъда там около 6. Петя: Не около, а точно в 6. И да си точна, за да не се търсим или да се чакаме.

Ралица: Стига, знаем се! Ти ще си тази, която ще закъснее.

Петя: Няма! Ще бъда там.

Ралица: И аз. Лек ден!

Петя: И на теб. До довечера.