Повярвай

Пак съм сам. Тишината кънти в празна стая като грохот на сив водопад... Смачкан фас в пепелника догаря, струйка дим бавно, бавно се издига без власт! Две ръце се протягат, търсят някой в нощта, но намират единствено своята тъга... Припев: Искаш ти да повярвам, че света не е толкова лош. Имаш право навярно, но не зная защо... Пак съм сам. Тъмнината обгръща бавно, бавно всеки ъгъл на безлюдния дом. Зла съдба безвъзвратно превръща в сън забравен и последната моя мечта... Две ръце се протягат, търсят някой в нощта, но намират единствено своята тъга...