"Дамски гамбит" от Уолтър Тевис ⋆ VickYi's Reading Journey "Lady's Gambit" by Walter Tevis ⋆ VickYi's Reading Journey "Дамский гамбит" Уолтера Тевиса ⋆ Читательское путешествие Вики

Стоя вече десет минути и си мисля от къде точно да започна и как да обясня колко много ми хареса „Дамски гамбит“ от Уолтър Тевис. I've been standing for ten minutes thinking about where to start and how to explain how much I liked Walter Tevis's Ladies' Gambit. Как тази книга се превърна в една от най-любимите ми истории, една от най-добрите книги, които някога съм чела. How this book has become one of my favorite stories, one of the best books I have ever read. И не мисля, че има „правилно“ място, от което да се започне. And I don't think there's a "right" place to start. Затова просто ще кажа: тази книга е уникална! So I will just say: this book is unique!

Уолтър Тевис ни разказва историята на Елизабет Хармън – осиротяло момиче на 8 годишна възраст, което попада в сиропиталището „Метуен“. Walter Tevis tells the story of Elizabeth Harmon, an 8-year-old orphaned girl who ends up in the Metwen Orphanage. И го прави по толкова пленителен начин! And he does it in such a captivating way! На пръв поглед „Дамски гамбит“ е изцяло за шаха като игра, и наистина играта е неотлъчна част от историята. At first glance, Ladies' Gambit is all about chess as a game, and indeed the game is an integral part of the story. Но книгата е толкова повече от това. But the book is so much more than that. Само ако човек вникне между редовете, отвъд шахматните турнири, ще разбере всички слоевете на развитието на живота на Бет Хармън. Only if one looks between the lines, beyond the chess tournaments, will one understand all the layers of the development of Beth Harmon's life.

Стилът на писане на Уолтър Тевис ми допадна страшно много. I really liked Walter Tevis' writing style. Изключително описателен, с минимална доза диалог. Extremely descriptive, with a minimal dose of dialogue. Обикновено такъв тип книга едва ли би ми се харесала толкова, но тук просто направи чудеса. Usually I would hardly like this type of book so much, but here it just worked wonders. Не мисля, че би имало по-добър начин да се представи подобен тип история, като тази в „Дамски гамбит“. I don't think there would be a better way to present a story like this in Women's Gambit. Силно описателния стил позволи на автора да обрисува всяка една игра на шах по начин, по който читателя да си представи фигурите, застанали на шахматната дъска сякаш самият той е седнал на стола и си блъска главата над безброй многото варианти (независимо дали разбира от шах). The strongly descriptive style allowed the author to depict each game of chess in a way that the reader imagines the figures standing on the chessboard as if he himself were sitting on a chair and banging his head over the countless options (whether or not he understands chess). . Уолтър Тевис, самият той шахматист, ни показва колко красива може да бъде тази „мъжка“ игра. Walter Tevis, himself a chess player, shows us how beautiful this "male" game can be. Опиянява ни, следвайки танца на фигурите по черно-бялата дъска. He intoxicates us by following the dance of the figures on the black and white board. Показва ни колко различни могат да бъдат партиите – фини като валс или агресивни като пого. It shows us how different the parts can be - fine as a waltz or aggressive as a pogo. А Бет е там да разбие всички гросмайстори! And Beth is there to defeat all the grandmasters!

Вероятно творбата на Тевис ми хареса толкова, тъй като самата аз свързвам шаха с нещо специално за мен, може би не. I probably liked Tevis's work so much, because I myself associate chess with something special to me, maybe not. И аз не мога да си го обясня. And I can't explain it. Но „Дамски гамбит“ определено е книга, която ме накара да поискам да изкарам забравената от вече цяло десетилетие шахматна дъска и да усвоя някои техники. But Ladies' Gambit is definitely a book that made me want to take out a decade-long chessboard and learn some techniques. Вероятно ще си остана само с мечтите… I will probably stay with only my dreams…

„При някои хора шахът е забавление, при други е нужда, дори пристрастяване. "For some people, chess is fun, for others it is a need, even an addiction. Но от време на време се появява човек, за когото това е дарба. But from time to time a person appears for whom this is a gift. От време на време се появява някое малко момче, което ни смайва с това колко бързо се е развило в може би най-трудната игра на света. From time to time, a little boy appears who amazes us with how quickly he has developed into perhaps the most difficult game in the world. Ами ако това момче е момиче…“ What if this boy is a girl?

„На осемнайсет години Бет Хармън се утвърди като царица на американския шах. "At the age of eighteen, Beth Harmon established herself as the queen of American chess. Тя е може би най-талантливият играч след Морфи и Капабланка. She is probably the most talented player after Morphy and Capablanca. Никой не знае колко точно е голяма дарбата й, колко силен потенциал се крие в смайващия мозък на това младо момиче.“ No one knows exactly how great her gift is, how much potential lies in the amazing brain of this young girl.

Както загатват по-горните цитати Бет Хармън е не просто добра, тя е най-добрата. As the above quotes suggest, Beth Harmon is not just good, she is the best. За нея използват епитети като „дете чудо“, „вундеркинд“ и разбира се, „гений“. They use epithets like "miracle child", "prodigy" and, of course, "genius". Шахът е това, което умее най-добре, нещото, над което чувства, че има контрол. Chess is what he does best, the thing he feels in control of. Защото в крайна сметка, шахът е спасителният й пояс, който я държи на повърхността. Because, after all, chess is her lifeline that keeps her afloat. Той я крепи да не потъне в собствените си мисли и да не се удави. He keeps her from sinking into her own thoughts and drowning. Защото винаги може да се обърне към шаха, когато не може да заспи без онези малки магически зелени хапчета, които се раздават на децата в сиропиталището. Because he can always turn to chess when he can't sleep without those little magic green pills that are given to the children in the orphanage. Могат да я накажат да не играе физически в продължение на години, но не могат да й отнемат шахматната дъска, която се крие в ума й. They can punish her for not playing physically for years, but they can't take away the chessboard in her mind.

Фактът, че книгата е издадена за първи път през 1983 година, за мен е умопомрачителен. The fact that the book was first published in 1983 is mind-boggling to me. От стила на писане по нищо не си пролича, а освен това авторът засяга и някои теми, които в днешно време бихме нарекли проблемни и са изключително съвременни. The style of writing is not obvious, and the author also touches on some topics that today we would call problematic and extremely modern.

Мога да продължа да ви говоря още много за „Дамски гамбит“ на Уолтър Тевис, но ще спра дотук. I can keep telling you a lot more about Walter Tevis's Ladies' Gambit, but I'll stop there. Най-добре е сами да разберете всичко, което се крие между страниците на този опияняващ роман. It is best to find out for yourself everything that lies between the pages of this intoxicating novel. Отдавна не съм била обсебена от книга по този начин, че дори обмислям колко време би било приемливо да мине, преди да я прочета отново! It's been a long time since I've been obsessed with a book in such a way that I'm even thinking about how long it would be acceptable to pass before reading it again!

Дамският гамбит може да доведе до сложни позиции, а тази беше чудовищно сложна. The women's gambit can lead to complex positions, and this one was monstrously complex.

Related Related