Етикетът "Наркоман" не продава бъдеще | Светла Иванова | TEDxSofia - YouTube The "Junk" label doesn't sell a future | Svetla Ivanova | TEDxSofia - YouTube Ярлык "наркоман" не продает будущее | Светла Иванова | TEDxSofia - YouTube

Translator: Natalia Tsenova Reviewer: Iviana Gicheva Translator: Natalia Tsenova Reviewer: Iviana Gicheva

Казвам се Светла

и на днешния ден and today

стават точно две години и четири месеца, it's exactly two years and four months

откакто не съм наркоманка. since I'm not a drug addict.

(Аплодисменти)

Моята първа среща с наркотиците беше, My first encounter with drugs was,

когато бях на 14 или 15-годишна възраст. when I was 14 or 15 years old.

Тогава още бях I still was then

дете-мечта за всеки един родител: every parent's dream child:

отличничка, спортистка, танцьорка, honors student, athlete, dancer,

активист в младежката организация.

И от мен се очакваше да имам And I was expected to have

някакво бляскаво бъдеще или кариера. some glamorous future or career.

Само че, ако се опитате But if you try

да си спомните вашите тийнейджърски години to remember your teenage years

и чуете как са протекли моите, and hear how mine went,

ще видите, че сценарият, you will see that the script,

в общи линии, е един и същ. is basically the same.

Първо, започваш да се чувстваш

изведнъж много пораснал. suddenly very grown up.

Появява се обичайно гневно изричаната фраза: The usual angry phrase appears:

„Животът си е мой и ще правя каквото си искам.“ "It's my life and I'll do what I want."

Изведнъж, като магнит, Suddenly, like a magnet,

започват да те привличат they start to attract you

едни интересни и различни хора some interesting and different people

и ти си готов да направиш почти всичко, and you're ready to do almost anything

за да станеш част от тяхната общност. to become part of their community.

Любопитството е водещото Curiosity is the driving force

в живота на тийнейджъра. in a teenager's life.

И няма да забравя, And I won't forget

че всъщност в моя път на тийнейджър that actually in my way as a teenager

имаше и фактора първата любов и разочарованието. there was also the factor of first love and disappointment.

И всичко щеше да бъде окей, And everything would be okay

но нещо се обърка but something went wrong

онази вечер на един купон the other night at a party

и с едни хапчета. and with some pills.

Лошото беше, че The bad thing was that

преди да взема хапчетата, before i take the pills

тази компания ме гледаше много лошо. this company treated me very badly.

Както казах, аз бях отличничката Like I said, I was the honor roll

и не бях приета. and I was not accepted.

Но след като взех тези хапчета, But after taking these pills,

хората започнаха да се отнасят people started to relate

много по-добре с мен. much better with me.

И тъй като това се случва в едни години, And since this happens in some years,

когато за наркотици нямаше информация, when there was no information about drugs,

нямаше Интернет,

аз бях достатъчно умна да се сетя, I was smart enough to think

че ако искам да блесна в очите на другите, that if I want to shine in the eyes of others,

мога да им предложа нещо ново. I can offer them something new.

Започнах да се интересувам I became interested

за други видове вещества, for other types of substances,

лекарства в случая, medicines in the case,

които имат наркотичен ефект which have a narcotic effect

и съответно да вдигна своя имидж. and raise its image accordingly.

И се получи. And it worked.

Изобщо,

повярвайте ми, нямах си и на представа believe me, I had no idea

на каква пързалка се пускам, what rink am I going on

какво включва спускането what the descent involves

и какво ме чака в края ѝ. and what awaits me at the end of it.

Но пък беше много яко, But it was very cool,

вълнуващо, exciting

непознато unknown

и щях да стана „наркоманка“. and I would become a "junkie".

Не че имах идея какво означава Not that I had any idea what it meant

тази думичка, но звучеше различна и нова. this word, but it sounded different and new.

Така се случи, че още преди да завърша It so happened that even before I graduated

средното си образование, се наложи his secondary education, it became necessary

да постъпя в психиатрична клиника. to enter a psychiatric clinic.

Просто бях взела едни хапчета, I had just taken some pills,

които предизвикват халюцинации и естествено, which induce hallucinations and of course,

моите родители са решили, my parents have decided

че нещо психически се е объркало. that something mentally went wrong.

Е, това беше моментът, когато те разбраха, Well, that was when they realized,

че всъщност съм взела някакви хапчета.

Но това не беше But that wasn't it

сигнал, който да могат да разчетат, защото, както ви казах, signal for them to read because, as I told you,

тогава за наркотици не се говореше, there was no talk of drugs back then,

камо ли за вредата от тяхната употреба. let alone the harm of their use.

Оттам нататък, From there on,

аз си продължих да експериментирам,

гамата от веществата се увеличаваше, the range of substances increased,

аз се запознах със спринцовката

и оттам - and from there -

на среща с моята голяма любов - хероина.

Преминах през десетки различни лечения - I went through dozens of different treatments -

неуспешни. unsuccessful.

Обикновено по настояване на мои близки, Usually at the insistence of my loved ones,

приятели, познати, работодатели. friends, acquaintances, employers.

Имаше моменти, в които аз сама се опитвах да се спра, There were times when I tried to stop myself,

но отново неуспешно.

И по време на едно от тези лечения, And during one of these treatments,

в случая с метадон, in the case of methadone,

аз родих моята дъщеря.

Но и това не беше достатъчно за мен, за да се спра. But even that wasn't enough for me to stop.

За кратко време замених наркотиците с алкохол, In a short time I replaced drugs with alcohol,

не ми хареса I did not like it

и много бързо намерих стимулантите.

С бодри крачки With brisk steps

поех обратно надолу. I went back down.

Дори си бях въобразила, I even imagined

че благодарение на тези стимуланти that thanks to these stimulants

ще бъде най-яката майка: will be the coolest mom:

умна, креативна, енергична.

Но не се получи. But it did not work.

Ежедневно продължавах да Daily I continued to

поглъщам остатъците от моя живот, devouring the remains of my life

убивах се. I was killing myself.

А всъщност така ми се живееше. Actually, that's how I lived.

И исках да видя And I wanted to see

как ще порасне моето дете. how will my child grow up

На всичкото отгоре тя си нямаше и баща, On top of that, she didn't even have a father,

баща ѝ почина, когато беше малка. her father died when she was little.

Не от наркотици, искам да кажа, Not from drugs, I mean

той не беше наркоман. he was not a drug addict.

Исках да видя как ще порасне I wanted to see how he would grow up

и в същото време, and in the same time,

загубила контрол над употребата на вещества, lost control over substance use,

аз ежедневно сядах зад волана I got behind the wheel every day

и возих своето дете. and I drove my child.

Застрашавах не само моя, I was endangering not only mine,

но и нейния живот. but also her life.

И така се изнизваше животът ми. And so my life went down.

Отиваше си. He was leaving.

До онази вечер, онази нощ, Until that evening, that night

когато за последен път в живота си, when for the last time in your life,

аз взех някакъв наркотик. I took some drug.

И, повярвайте ми, And, trust me,

идея си нямах, I had no idea

че това ще бъде последният път, в който взимам, that this will be the last time I take

защото аз се бях примирила с това, че because I had come to terms with the fact that

съм наркоманка и че това е моят път. I'm a drug addict and that this is my way.

Така ще живея живота си, This is how I will live my life

не мога да се спася. I can't save myself.

Та просто по някакви медицински причини Well, just for some medical reasons

ми се наложи една седмица it took me a week

да не употребявам никакви вещества и not to use any substances and

затова се получи така, че взех за последен път. so it turned out that I took the last time.

Последвалата абстиненция и

период на безсилие,

аз видях през други очи сякаш, I saw through other eyes as if

като призрак от някаква друга реалност, like a ghost from some other reality,

себе си - myself -

една изстрадала, измъчена, самотна жена. a suffering, tormented, lonely woman.

Видях собственото си тяло I saw my own body

болно и умиращо, sick and dying

и за първи път в живота си and for the first time in his life

аз не получих импулса да се накажа, I didn't get the impulse to punish myself,

за това, че всъщност for actually

аз съм единствения виновник I am the only one to blame

за това мое състояние. for this condition of mine.

Не бяха виновни родителите ми, It wasn't my parents fault

не беше виновна компанията,

не беше виновен приятелят ми, който ме разочарова. it wasn't my boyfriend's fault that he let me down.

За всичко бях виновна аз. It was all my fault.

Но докато през всичките години преди това, But while all the years before,

изпитваща чувство за вина, feeling guilty

понякога, че причинявам тези неща на близките си sometimes that I do these things to my loved ones

и тогава се наранявах, употребявайки някакъв наркотик, and then i hurt myself doing some drug

този път не исках да се нараня, I didn't want to get hurt this time

стана ми мъчно. I got sick.

За първи път от 30 години For the first time in 30 years

аз не изпитах гняв към себе си, I felt no anger towards myself,

а изпитах нещо като обич. and I felt something like love.

Последваха няколко безпаметни дни, A few memorable days followed,

защото нямам спомени, because i have no memories

след което се събудих, then i woke up

изпълнена с енергия, сила, свежа, full of energy, strength, fresh,

нещо свръхнеобичайно. something super unusual.

Само че, паралелно с това, изпитвах But, at the same time, I was experiencing

ужасен страх. terrible fear.

Да, чувствах се много добре Yes, I felt very good

и това ми харесваше.

Харесваше ми светът, който виждам, I liked the world I see

защото аз виждах някаква реалност, която не познавах. because I was seeing some reality that I did not know.

До този момент аз бях живяла в Until that moment I had lived in

паралелна реалност под наркотично опиянения, parallel reality under the influence of drugs,

понякога алкохолно. sometimes alcoholic.

Всичко изглеждаше по различен начин. Everything looked different.

Но най-изненадващият фактор е, че аз But the most surprising factor is that I

всъщност за първи път видях actually first time i saw

какво прекрасно дете имам. what a beautiful child I have.

Защото допреди, да, аз знаех - Because before, yes, I knew -

дете, добричко, миличко. child, good, darling.

Обаче постоянно търсих някакви недостатъци, However, I was constantly looking for some flaws,

постоянно бях недоволна, I was constantly dissatisfied

нещо ме дразнеше. something was bothering me.

Не се държах понякога добре с нея, I didn't treat her well sometimes,

защото се дразнех because I was annoyed

и исках да е по-добра and I wanted it to be better

и по-добра, и по-добра. and better and better.

Та този път, So this time,

аз за първи път осъзнах

какво прекрасно детенце имам. what a beautiful child I have.

Само че изникваше въпросът: But the question arose:

„А сега накъде и как да продължи животът ми?“. "And now where and how should my life continue?".

"Какво да работя?", "What should I do?",

като аз от нищо не разбирам, as I don't understand anything

освен от наркотици и зависимости. apart from drugs and addictions.

Живот в зависимости.

"Кой ще ми се довери и ще ме вземе на работа?", "Who will trust me and hire me?",

със стигмата, залепена на гърба ми, with the stigma stuck on my back

„Няма бивши наркомани!“. "No ex-addicts!".

Повярвайте ми, за повечето Trust me, for most

от хората, които се опитват да се борят със своята зависимост, of people trying to fight their addiction,

това е основният проблем, за да продължат живота си. this is the main problem to continue their life.

Както аз, така и всеки един от тях,

изпитва най-големия ужас - feels the greatest horror -

как да продължи, how to proceed

как да се впише в това общество, how to fit into this society,

което не го иска? who doesn't want it?

Обществото казва: „ Ти не си като нас, Society says, "You're not like us,

ти си боклук, You're trash,

на теб не може да ти се вярва!“. you can't be trusted!”.

В този момент на отчаяние, In this moment of despair,

когато бях на ръба на поредния провал, when I was on the verge of another failure,

аз си спомних за едни хора, I remembered some people

които през всичките тези години, who all these years

въпреки това в което се бях превърнала, despite what i had become

те не се отрекоха от мен, they did not deny me

не ме изхвърлиха от живота си. they didn't throw me out of their lives.

И смело мога да кажа, че

единствено тяхната любов към мен only their love for me

и това че те продължиха да вярват в мен,

въпреки мнението на всички останали, despite everyone else's opinion,

включително и моето собствено, including my own

че аз съм безнадежден случай, that i'm a hopeless case

тези хора продължиха да вярват,

че в мен спи онзи потенциал на онова момиче на 15 години. that the potential of that 15-year-old girl is sleeping in me.

Ето това може би ме е държало That's probably what kept me going

през тези години на упадък, during these years of decline,

да не скъсам изцяло връзката си с реалността. not to sever my connection with reality entirely.

Та в този миг, мисълта за моите хора, So at this moment, the thought of my people,

вярата и любовта, която изпитваха към мен, the faith and love they felt for me,

ми даде искрицата надежда. gave me a glimmer of hope.

И аз ще се възползвам оттук I'll take advantage of this too

да благодаря от цялото си сърце to thank with all my heart

на моята майчица, to my mother,

на моята духовна майка, to my spiritual mother,

която в момента е тук в залата - Тата, who is currently here in the hall - Tata,

бивша съпруга на баща ми също. my father's ex wife too.

(Аплодисменти)

На моя баща, разбира се, To my father of course

и на моето прекрасно дете. and to my beautiful child.

(Аплодисменти)

Благодарение на тях аз съм жива

и съм тук пред вас. and I am here before you.

Така приключи употребата на наркотици That's how drug use ended

и започна битката за оцеляване в света на нормалните. and the battle for survival in the world of normals began.

Имах щастието да попадна на хора, I had the good fortune to come across people

които въпреки печата на моето минало, who despite the stamp of my past,

ми се довериха и ме взеха на работа. they trusted me and hired me.

Както каза Деси преди малко, аз в момента работя в As Desi said a while ago, I am currently working at

Превантивно-информационен център Prevention and information center

на Общински съвет по наркотични вещества в Габрово. of the Municipal Council on Narcotic Substances in Gabrovo.

Първата община, която си позволи лукса да назначи The first municipality that allowed itself the luxury to appoint

на работа бивш наркозависим, at work former drug addict,

но пък много мъдър ход. but a very wise move.

Междувременно забравих да ви спомена, Meanwhile, I forgot to mention to you,

че веднага след като аз реших, that as soon as I decided

че наистина ще започна нов живот, that I will really start a new life,

реших да запиша да уча психология. I decided to enroll to study psychology.

Реших, че единственият начин I decided that the only way

да осмисля настоящето и бъдещето си, to make sense of my present and future,

е да придам смисъл на миналото си. is to make sense of my past.

Тоест да използвам опита си, That is, to use my experience,

натрупаните знания от този живот, the accumulated knowledge of this life,

да добавя знания в университета to add knowledge to the university

и да ги превърна в светлина. and turn them into light.

Светлина, която да давам на хората, Light to give to people

които се борят със своята зависимост и имат желание да се измъкнат от нея. who are struggling with their addiction and want to break free.

Аз бях, съм и ще остана Светла, I was, am and will remain Light,

но вече съм бивша наркоманка but I'm now an ex-addict

и съм вдъхновена от идеята да разчупя тази стигма: and I am inspired by the idea of breaking this stigma:

„Няма бивши наркомани!“, "No ex-addicts!",

защото това беше едно от нещата, които ме държаха толкова години because that was one of the things that kept me going for so many years

да не смея и да вярвам, че аз не мога not to dare to believe that I can't

да се излекувам от моята зависимост. to cure myself of my addiction.

И тази стигма е причината And that stigma is the reason

много семейства да продължават да страдат и да губят децата си. many families continue to suffer and lose their children.

В крайна сметка, Eventually,

коя съм аз, who am I,

коя е моята история, what is my story

не е важно. it's not important.

Това е важно единствено и само за самата мен. This is important only to me.

Важна е причината, поради която съм тук. The reason I'm here is important.

Да ви направя съпричастни To make you sympathetic

и да се опитам and to try

да ви накарам да повярвате, че има бивши наркомани, to make you believe that there are ex-addicts,

защото моята метаморфоза е факт. because my metamorphosis is a fact.

Аз не съм зависима, I'm not addicted

не съм наркоманка.

Да не говорим, че трябва да спрем да лепим Not to mention we need to stop gluing

етикета „наркоман“ the "addict" label

безотговорно

и навсякъде, и на всеки. and everywhere and to everyone.

Дейности и средства, които ни пристрастяват, Activities and means that make us addicted,

присъстват навсякъде в нашето ежедневие

и всички сме застрашени еднакво. and we are all equally at risk.

Но това, че някой е употребил наркотик But the fact that someone used a drug

или употребява наркотици,

съвсем не означава, че е зависим. it doesn't mean he's addicted at all.

Но слагайки етикета „наркоман“, But putting the label "addict"

директно му прикачаме и другата стигмичка-етикет we directly attach the other stigma-label to it

„Няма бивши наркомани!“

и го обричаме на гибел. and we doom him to destruction.

Всеки има нужда от щастие. Everyone needs happiness.

И най-големият парадокс е,

че щастието на всеки един човек that the happiness of every single person

е сред другите. is among others.

И най-големият ад And the biggest hell

отново са другите. it's the others again.

Повярвайте ми, че Trust me that

ако повече хора разберат и повярват в промяната,

ще помогнем на много хора. we will help many people.

И всеки един от вас And every one of you

всъщност може да бъде част it can actually be a part

от нечия промяна. from someone's change.

Благодаря Ви! Thank you!

(Аплодисменти)