500 милиона, Нито Един Повече 500 Millionen, nicht eine mehr 500 million, Not One More 500 millones, ni uno más 500 milionów, ani jednego więcej 500 milhões, nem mais um 500 миллионов, и ни одной больше 500 miljoner, inte en till 五億，不多一億

500 милиона, Нито Един Повече. Една статия на Джай Диани в блогa „Не всеки е зъл, почти всичко е разбито“, 9-ти декември 2014. 500 Million, But Not a Single One More. Originally published by Jai Dhyani on the blog Almost No One Is Evil. Almost Everything Is Broken, 9th December 2014.

Никога няма да узнаем техните имена. We will never know their names.

Първите жертви са неизвестни, тъй като не е съществувал писмен език, на който да бъдат записани. The first victim could not have been recorded, for there was no written language to record it. Били са нечия дъщеря, или син, може би нечий приятел, всичките обичани от близките си хора. They were someone’s daughter, or son, and someone’s friend, and they were loved by those around them. Изпитвали са болка, покрити в обриви, объркани, уплашени, без да знаят защо им се случва всичко това и какво биха могли да направят срещу този полудял, нечовешки бог. And they were in pain, covered in rashes, confused, scared, not knowing why this was happening to them or what they could do about it – victim of a mad, inhuman god. Нямало е и какво да се направи – човечеството не било толкова силно, не било достатъчно осведомено и не притежавало познание, за да се бори срещу такова невидимо чудовище. There was nothing to be done – humanity was not strong enough, not aware enough, not knowledgeable enough, to fight back against a monster that could not be seen.

В древен Египет поразявало слуги и фараони. В Рим с лекота покосявало армии. It was in Ancient Egypt, where it attacked slave and pharaoh alike. In Rome, it effortlessly decimated armies. Убивало в Сирия. Убивало в Москва. В Индия погубило 5 милиона души. It killed in Syria. It killed in Moscow. In India, five million dead. Убивало хиляда европейци всеки ден през осемнайсти век. It killed a thousand Europeans every day in the 18th century. Причинило смъртта на над петдесет милиона местни индианци в Америка. It killed more than fifty million Native Americans. От Пелопонеската война до Американската гражданска война покосило повече войници и цивилни от всяко оръжие, всеки войник или армия (Освен това най-глупавите и бездушните се опитвали да впрегнат този демон като оръжие срещу враговете си). From the Peloponnesian War to the American Civil War, it slew more soldiers and civilians than any weapon, any soldier, any army (Not that this stopped the most foolish and empty souls from attempting to harness the demon as a weapon against their enemies).

Цивилизации се развивали и западали, а чудовището продължавало да съществува. Cultures grew and faltered, and it remained. Империи се издигали и падали, а то процъфтявало. Empires rose and fell, and it thrived. Идеологии се разраствали и замирали, но за него било без значение. Ideologies waxed and waned, but it did not care. Убивало. Ранявало. Разпространявало се. Като древен, невидим, полудял бог, който не можел да бъде преборен, срещу когото не можели да се изправят, когото дори не можели да разберат. Kill. Maim. Spread. An ancient, mad god, hidden from view, that could not be fought, could not be confronted, could not even be comprehended. Не бил единственият, но пък най-ужасяващият от всички. Not the only one of its kind, but the most devastating.

Дълго време нямало надежда – само мъчителното и апатично търпение на оцелелите. For a long time, there was no hope – only the bitter, hollow endurance of the survivors.

В Китай, през десети век, човечеството започнало да отвръща на удара. In China, in the 10th century, humanity began to fight back.

Било забелязано, че преживелите проклятието на злия бог никога не бивали засегнати отново: сякаш са взели част от силата му в себе си и следователно били защитени от нея. It was observed that survivors of the mad god’s curse would never be touched again: they had taken a portion of that power into themselves, and were thus protected from it. И не само това. Тази сила можела да бъде споделена, консумирайки остатък от раните. Not only that, but this power could be shared by consuming a remnant of the wounds. Това била цената да вземеш силата на бог, без първо да го победиш – но пък била голяма крачка за човечеството. There was a price, for you could not take the god’s power without first defeating it – but a smaller battle, on humanity’s terms. През 16-ти век този метод се разпространил в Индия, в цяла Азия, Османската империя, а през 18-ти век и в Европа. By the 16th century, the technique spread, to India, across Asia, the Ottoman Empire and, in the 18th century, Europe. През 1796-та година, Едуард Дженър открил още по-надежден метод. In 1796, a more powerful technique was discovered by Edward Jenner.

Идеята започнала да се споделя и най-накрая древният бог можел да бъде победен. An idea began to take hold: Perhaps the ancient god could be killed.

Шепотът се превърнал в глас; гласът станал призив, последван от боен вик, който се понесъл през села, градове и народи. A whisper became a voice; a voice became a call; a call became a battle cry, sweeping across villages, cities, nations. Човечеството започнало да се обединява и да разпространява защитната сила по целият свят, изпращайки лечители, които да защитят населението. Humanity began to cooperate, spreading the protective power across the globe, dispatching masters of the craft to protect whole populations. Хора, които някога били заклети врагове, сега се обединили в тази трудна битка. People who had once been sworn enemies joined in common cause for this one battle. Правителствата заповядали на гражданите си да се пазят, защото ако се даде дори и една жертва, това би поставило милиони в опасност. Governments mandated that all citizens protect themselves, because giving the ancient enemy a single life would put millions in danger.

И така, малко по малко, човечеството успяло да отблъсне врага. And, inch by inch, humanity drove the enemy back. По-малко приятели плачели; по-малко съседи били осакатявани; по-малко родители трябвало да погребват децата си. Fewer friends wept; fewer neighbors were crippled; fewer parents had to bury their children.

В зората на 20 век за първи път врагът бил прогонен от цели региони на света. At the dawn of the 20th century, for the first time, humanity banished the enemy from entire regions of the world. През годините човечеството се проваляло многократно в усилията си, но имало хора, които никога не се отказали и се борили за свят, в който никое дете или любим човек да не се страхува отново от демона. Humanity faltered many times in its efforts, but there were individuals who never gave up, who fought for the dream of a world where no child or loved one would fear the demon ever again. Това са Виктор Жданов, който призовал хората да се обединят в последен тласък срещу злото; тактикът Карел Рашка, който измислил стратегия за неговото унищожаване и Доналд Хендерсън, който предвождал усилията в тези последни дни. Viktor Zhdanov, who called for humanity to unite in a final push against the demon; The great tactician Karel Raška, who conceived of a strategy to annihilate the enemy; Donald Henderson, who led the efforts of those final days.

Врагът отслабвал. Милионите жертви станали хиляди, хилядите - десетки. The enemy grew weaker. Millions became thousands, thousands became dozens. И когато нападнал отново, много хора му се противопоставили, защитавайки онези, които можел да застраши. And then, when the enemy did strike, scores of humans came forth to defy it, protecting all those whom it might endanger.

Последната атака в дивата природа била върху Али Маоу Маалин, през 1977 година. The enemy’s last attack in the wild was on Ali Maow Maalin, in 1977. Месеци след това хората претърсвали всеотдайно околността, търсейки всяко последно, отчаяно скривалище, където врагът можел да продължава да съществува. For months afterwards, dedicated humans swept the surrounding area, seeking out any last, desperate hiding place where the enemy might yet remain.

Не открили нищо. Преди 41 години, на 9-ти декември, 1979, човечеството се обявило за победител. They found none. 41 years ago, on December 9th, 1979, humanity declared victory.

Тогава злото и ужасът, съществували толкова време, чудовището, отнело 500 милиона човешки живота – било унищожено. This one evil, the horror from beyond memory, the monster that took 500 million people from this world – was destroyed.

Ти си потомък на онези, които направиха това. You are a member of the species that did that. Никога не забравяй на какво са способни хората, когато се обединят и обявят война на злото по света. Never forget what we are capable of, when we band together and declare battle on what is broken in the world.

Честита годишнина от унищожението на едрата шарка. Happy Smallpox Eradication Day.