Страхотният букет Der große Strauß The great bouquet

Страхотният букет. Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. The great bouquet. Mom has a birthday and I decided to buy her a present. От една година все така правя — преди това бях малък. I've been doing it for a year - I was small before. Взех стотинките от касичката си, за щастие биха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера. I took the pennies from my piggy bank, fortunately it would be a lot, because my mother had accidentally given me money yesterday. Знаех какво ще подаря на мама: цветя за голямата синя ваза в хола, ама грамаден, много страхотен букет. В училище едва дочаках края на занятията, та да отида да купя подаръка. За да не загубя парите, през цялото време си държах ръката в джоба, даже като ритахме топка през междучасието. Не беше опасно — нали не съм вратар. It wasn't dangerous - I'm not a goalkeeper. Вратар беше Алсест, едно приятелче, много дебел, все яде. — А бе ти защо си стискаш тази ръка, като бягаш? "Why did you shake that hand as you ran?" — попита ме той. Като му обясних, че искам да купя цветя за мама, той каза, че според него по-добре било нещо за ядене, сладкиш, бонбони или някакъв колбас, обаче аз нямах намерение да правя подарък на него, затова не му обърнах внимание и му вкарах гол. When I explained to him that I wanted to buy flowers for my mother, he said that he thought it was better to eat something, cake, candy or some sausage, but I did not intend to make a gift to him, so I did not pay attention to him. I scored a goal. Спечелихме с 44 на 32. На излизане от училище Алсест дойде с мен в цветарницата, като пътем изяде половината шоколадова паста, която му беше останала от урока по граматика. Влязохме в магазина, аз сложих всичките стотинки на щанда и казах на лелката, че искам много голям букет цветя за мама, ама само да не са бегонии, защото в градината е пълно и не си струва човек да ги купува от друго място. — Искаме нещо по така — каза Алсест и пъхна нос в цветята, изложени на витрината, за да види дали миришат добре. Лелката преброи моите парички и каза, че май няма да може да ми даде много, много цветя. My aunt counted my money and said she wouldn't be able to give me many, many flowers. И понеже аз се попритесних, тя ме поогледа, помисли малко, каза, че съм бил много мило момченце, потупа ме пет-шест пъти по главата и каза, че работата ще се уреди. Насъбра разни цветя оттук-оттам и сложи много зелени листа, които се харесаха на Алсест, понеже приличали на зеленчука, който се слага в телешкото варено. Букетът стана много щур и много голям, лелката ми го зави в една шумоляща прозрачна хартия и ми каза да внимавам, като го нося. И понеже аз си бях взел букета, а Алсест беше помирисал всички цветя, казах благодаря на лелката и си излязохме. And since I had taken the bouquet and Alceste had smelled all the flowers, I said thank you to the aunt and we left. Вървях с букета адски доволен и изведнъж срещнахме Жофроа, Клотер и Рюфюс, трима съученици. — Гледайте го Никола какъв е тъп с тия цветя! "Look how dumb Nikola is with these flowers!" — каза Жофроа. — Благодари се, че нося цветя — казах му аз, — иначе щях да ти ударя един! "Thank you for bringing me flowers," I told him, "otherwise I would have hit you!" — Ами дай цветята — каза Алсест, — аз ще ги държа, пък ти го удари. "Well, give me the flowers," Alceste said. "I'll hold them, and you hit him." Тогава аз дадох букета на Алсест и Жофроа ме удари. Then I gave the bouquet to Alceste and Geoffroy hit me. Сбихме се, обаче по едно време аз казах, че става късно, и спряхме. We fought, but at one point I said it was getting late, and we stopped. Все пак се забавихме още малко, защото Клотер каза: — Вижте пък Алсест колко е тъп с цветята! Still, we lingered a little longer, because Clotter said, "Look how dumb Alceste is with flowers!" Тогава Алсест здравата го перна по главата с букета. Then Alceste stroked his head with the bouquet. — Ей, цветята! "Hey, the flowers!" — извиках аз. — Ще ми смачкате цветята! "You will crush my flowers!" Пък то си беше и вярно! And it was true! Алсест удряше ли, удряше с моя букет и цветята хвърчаха на всички страни, понеже хартията се беше скъсала, а Клотер викаше: — Да, ама не боли, да, ама не боли! If Alceste was hitting, he was hitting with my bouquet and the flowers were flying in all directions, because the paper was torn, and Clotter was shouting: - Yes, but it doesn't hurt, yes, but it doesn't hurt! Когато Алсест спря, главата на Клотер беше покрита със зелените листа от букета и наистина много приличаше на телешко варено. When Alceste stopped, Cloter's head was covered with green leaves from the bouquet and really looked a lot like boiled beef. Аз почнах да си събирам цветята и казах на приятелите, че са лоши. I started collecting flowers and told my friends they were bad. — Така си е — каза Рюфюс, — това с цветята не беше гот от ваша страна! "That's right," said Rufus, "that flower thing wasn't goth on your part!" — А бе тебе кой те пита! "Who asked you?" — отвърна му Жофроа и те почнаха да се бият. Алсест си тръгна към къщи, понеже, като гледал главата на Клотер, бил почнал да огладнява и не бивало да закъснява за вечеря. Аз си тръгнах с цветята. I left with the flowers. Сума цветя се бяха разгубили, нямаше вече нито зелено, нито хартия, обаче все пак си беше хубав букет, и тогава срещнах Йодес: — Хайде да направим една игра на топчета! — предложи ми той. — Не мога — отвърнах му аз, трябва да се прибера у дома и да занеса на мама цветята. Обаче Йодес каза, че било още рано, пък и аз много обичам да играя на топчета, и много добре играя, прицелвам се и хоп! — почти винаги печеля. - I almost always win. И оставих цветята на тротоара и започнах да си играя с Йодес, а с него се играе адски хубаво, понеже той все губи. And I left the flowers on the sidewalk and started playing with Yodes, and he's playing really well, because he's always losing. Лошото е, че като губи, се ядосва, каза ми, че шмекерувам, аз му казах, че е лъжец и той ме бутна, а аз паднах върху букета и цветята съвсем се скапаха. — Ама аз ще й кажа на мама какво й направи на цветята! "But I'll tell Mom what you did to the flowers!" — казах аз на Йодес. Йодес се попритесни. Затова ми помогна да избера онези цветя, дето не бяха толкова смачкани. So he helped me choose those flowers that weren't so crushed. Аз си го обичам Йодес, той е приятелче. I love him, Jodes, he's a friend. Аз пак тръгнах, а букетът вече не беше много голям, въпреки че цветята, които бяха останали, се ядваха. I left again, and the bouquet was no longer very large, although the flowers that were left were eaten. Едното цвете беше по-смачкано, но другите две бяха съвсем здрави. One flower was more crushed, but the other two were perfectly healthy. И тогава видях Жоашен да се задава с колелото си. And then I saw Joachim get on his bike. Жоашен ми е съученик и има колело. Joachim is a classmate of mine and has a bicycle. Тоя път обаче реших да не се бия, защото, ако продължавах така да се дърпам с всички приятели по улицата, скоро нямаше да мога да занеса на мама нито едно цвете. This time, however, I decided not to fight, because if I continued to pull like that with all my friends on the street, I would soon not be able to bring any flowers to my mother. И изобщо защо приятелите ми се бъркат, като искам да занеса цветя на мама, нали това си е мое право, и изобщо аз мисля, че те просто ми завиждат, защото мама ще се зарадва и ще ми даде хубав десерт, и ще каже, че съм добро дете, и въобще какво се закачат? And in general, why do my friends get confused when I want to bring flowers to my mother, it's my right, and in general I think they just envy me, because my mother will be happy and will give me a nice dessert, and will say that I'm a good kid, and what do they hang out about? — Здрасти, Никола! "Hello, Nicholas!" — каза Жоашен. Said Joachim. — Какво му е, бе, какво му е на букета ми! - What's wrong with him, what's wrong with my bouquet! — извиках му аз. I shouted at him. — Ти си тъп! - You're dumb! Жоашен спря колелото, изблещи се насреща ми и попита: — Какъв букет? Joachim stopped the wheel, glared at me, and asked, "What bouquet?" — Ей такъв! "Hey, that's it!" — отвърнах му аз и му запратих цветята по главата. - I answered him and sent flowers on his head. Жоашен май никак не очакваше, че ще му запратя тези цветя по главата, така или иначе, това не му хареса. Joachim didn't seem to expect me to throw these flowers on his head, he didn't like it anyway. Той ги хвърли на улицата, те паднаха върху покрива на една кола, която минаваше, и си заминаха с колата. — Цветята ми! — извиках аз. — Цветята на мама! — Спокойно — каза Жоашен, — ей сега ще се кача на колелото и ще настигна колата! Жоашен е свестен човек, обаче кара бавно, особено по нанагорнищата, макар че се упражнява, за да участвува в обиколката на Франция, като порасне. Joachim is a decent man, but he drives slowly, especially uphill, although he practices to take part in the tour of France when he grows up. Жоашен се върна и ми каза, че не могъл да настигне колата, понеже била набрала голяма преднина в една пряка. Joachim came back and told me he couldn't catch up with the car because it had taken a big lead in a straight line. Но ми носеше едно от цветята, било паднало от покрива на колата. But he brought me one of the flowers that had fallen from the roof of the car. И то пък какъв късмет, беше точно смачканото цвете. And what luck, it was exactly the crushed flower. Жоашен потегли с бясна скорост към дома си, понеже беше нанадолнище, а аз се прибрах в къщи с раздърпаното цвете. Нещо ми се беше събрало в гърлото. Something had gathered in my throat. Както става, като се връщам от училище със слаби оценки в бележника. As it happens when I come back from school with poor grades in the notebook. Отворих вратата, казах на мама: „Честит рожден ден, мамо“ и се разплаках. Мама разгледа цветето, като че ли малко се изненада, после ме прегърна, целуна ме сума ти пъти, каза ми, че никой никога не бил й подарявал такъв хубав букет, и сложи цветето в голямата синя ваза в хола. Mom looked at the flower as if a little surprised, then hugged me, kissed me many times, told me that no one had ever given her such a beautiful bouquet, and put the flower in the big blue vase in the living room. Приказвайте, каквото си щете, обаче мама е страшна жена! Talk about whatever you want, but Mom is a scary woman! Что ни говори, а мама страшная женщина!