×

We use cookies to help make LingQ better. By visiting the site, you agree to our cookie policy.


image

Пипи Дългото чорапче, ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ ОРГАНИЗИРА ПОХИЩЕНИЕ НА КОЛЕДНА ЕЛХА: 2

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ ОРГАНИЗИРА ПОХИЩЕНИЕ НА КОЛЕДНА ЕЛХА: 2

И наистина — страхотно беше! Черното куче се озова при нея с два скока и се сгуши в прегръдката ѝ, като че отдавна копнееше да бъде точно там. То скимтеше и се жалваше, сякаш се опитваше да разкаже защо е тъжно. — Така ли било, я виж ти! — отвърна му Пипи. — Горкичкото ми! — Как е, Пипи? — попита Томи. — Наистина ли разбираш какво ти казва? — Защо пък да не разбирам, когато някой ми казва нещо на чист шведски? — учуди се Пипи. — Казва ми, че името му е Перк и че е съвсем самичък и си няма никого, който да се грижи за него, и че е вървял в снега цели три дни и е толкова ужасно изгладнял и ожаднял, че на драго сърце би станал мое куче, ако може. — О, Пипи, нали може! — каза умолително Аника. Пипи хвана главата на Перк между ръцете си и го погледна в очите. — Може — каза тя. И тогава Перк подскочи, залая и размаха опашка, като се опитваше да близне Пипи по косата и по челото, и по бузките, и те се затъркаляха заедно из преспите, докато Перк вече не беше черно тъжно куче, а едно весело, бяло куче, чиято козина беше пълна със сняг. Пипи влезе тичешком във Вила Вилекула, за да вземе две големи парчета месо, които Перк изяде вместо сметанова торта, а за пиене получи голяма купа с мляко. Той се радваше от все сърце и цяла вечер се шмугваше ту навън, ту вътре в снежната колиба сред децата, като от време на време събаряше по някое парче сметанова торта в радостната суматоха. — Пипи, представи си — каза Томи, — вече имаш куче, кон и маймунка във Вила Вилекула. — Да, сега ми липсват само един крокодил и чифт малки гърмящи змии — съгласи се доволно Пипи. — Не, Пипи, недей, не си взимай гърмящи змии — изкрещя Аника страшно обезпокоена, — защото никога повече няма да посмея да дойда тук. — Кой знае — каза Пипи. — Може би някоя прекрасна вечер тук ще се появи една гърмяща змия и ще плаче и моли да остане и да ми бъде гердан. — О, какъв ужас! — обади се Елоф. — И ти тогава какво ще кажеш, Пипи? — Никога не бих могла да откажа — заяви Пипи. — Сигурно и на гърмящата змия ще ѝ кажа да заповяда. — Пфу — възкликна Аника. — Пфу! — Е, тогава ще му мисля — отсече весело Пипи. — Сега трябва да си хапнем още торта. Но имаше и други, които искаха да дойдат на организираното от Пипи похищение на Коледна елха. Недалеч от Вила Вилекула живееше една много злобна лелка, която се казваше госпожа Финквист. Тя никак не обичаше децата. Те не би трябвало да съществуват, смяташе тя. Когато дечица минаваха по пътя покрай нейната къща, тя показваше глава през прозореца и им се караше, че вдигали шум. А най-лошото от всички деца е Пипи Дългото чорапче, смяташе тя. Случи се така, че сега госпожа Финквист беше излязла на малка вечерна разходка покрай Вила Вилекула. Тъкмо тогава тортите в снежната колиба бяха на привършване и Пипи изтича до вилата, за да вземе още три парчета, които имаше в запас. И ето че тя се появи на вратата с по една торта във всяка ръка и една на главата си, точно когато госпожа Финквист минаваше по пътя. Не можете да си представете какъв поглед ѝ хвърли госпожа Финквист! Защото госпожа Финквист наистина не харесваше Пипи Дългото Чорапче и децата изобщо, но пък имаше нещо, което тя много харесваше и това беше сметанова торта. Толкова много обичаше сметанова торта, че беше готова да направи каквото и да е, за да получи едно мъничко парченце. — Ей ти там — изкрещя тя на Пипи. — Ако ме поканиш достатъчно любезно, мога да вляза и да участвам в твоето похищение на Коледна елха. Същата сутрин тя бе крещяла след Пипи „отвратително дете“, но разбира се, сега беше забравила това. Само заради сметановата торта, естествено! Пипи се поспря. Тя направи с глава един горд жест, тъй че сметановата торта за малко да падне от главата ѝ. Зад ъгъла се бяха струпали всички деца и надничаха. — Уважаема госпожо Финквист — учтиво каза Пипи, — това похищение на Коледна елха е само за деца. Това означава, че то е забранено за възрастни. То е забранено за всички големи хора. А пък и не е полезно за възрастни да ядат торта и бонбони. От това само ги заболява корем и стават много капризни. Поне така твърдят докторите — заключи Пипи. — Дрън-дрън — намуси се госпожа Финквист. — Ами така е — увери я Пипи сериозно. — Има един доктор в Америка, който е открил, че възрастните хора не трябва да ядат друго, освен варена риба и задушени моркови. Е, биха могли да получат за рождените си дни малко пудинг от веяна треска. — Тъй ли — кисело промърмори госпожа Финквист. — Ами според тоя там доктор в Америка, децата какво трябва да ядат тогава? — Бонбони на закуска, сладолед на обяд и сметанова торта за вечеря — каза Пипи и кривна зад ъгъла. — Отвратително дете — изкрещя след нея госпожа Финквист. — Дали да не вземем да пробваме моята пързалка? — попита Пипи, след като госпожа Финквист беше изчезнала. Пипи си беше направила пързалка от покрива на Вила Вилекула. Това беше най-високият и най-стръмният наклон, който децата бяха виждали в живота си, а и беше хлъзгав като намазан със сапун. Човек можеше да си се спуска по този наклон и без шейна. Трябваше да се покатериш на една стълба, за да се качиш на покрива. Това не беше съвсем просто, но затова пък спускането ставаше много по-бързо. Толкова весело беше, че всички деца се сгорещиха и зачервиха бузки, панталонките им побеляха, а Коледната елха се издигаше там и светеше благословено красива в мрака. Горе от покрива се виждаше още по-добре, да, още по-добре се виждаше колко много пакети висяха по нея. И сърчицата на децата потръпваха от очакване, когато си мислеха какво ли може да има в тези пакети. — О, та ние забравихме да потанцуваме около елхата — извика Пипи внезапно. И от покрива сякаш заваляха грахови зърна, когато всички деца вкупом се пуснаха по стръмното и се приземиха в снежната пряспа долу. — Здравейте, дечурлига! — изкрещя Пипи. — Хайде идвайте насам да попеем любимите стари песни. „Пак е весело сега, до Великден лисицата овеса овърша“. — Не, Пипи, съвсем не е така — строго ѝ възрази Аника. — Не е ли — изненада се Пипи, — да не би да съм забравила любимите стари песни? Е, поне тази добре си я спомням: — _Ръженът стои и спи с червени панделки — а защо, защото иска да се ожени за кмета Мунте и да избяга в гората, тралалала_, о, страхотно е смешна. — О, Пипи, колко си глупава, изобщо не е така — възпротиви се Аника. Но все пак танците около Коледната елха минаха добре, макар Пипи малко да разместваше думите. Изтанцуваха ги всички подред — и „Пак е Коледа сега“, и „Коси, коси овеса“, също и „Лисицата бърза по леда“. И всички се съгласиха, че навън е много по-весело да се танцува около Коледната елха. — Другата година и аз ще си направя Коледна елха в градината — заяви едно малко момиченце. После настъпи най-забавната част. Пакетите! Всички деца трябваше да се покачат на елхата и да си вземат по един пакет. Ако имаше някой, който да не смее да се покатери толкова нависоко, тогава господин Нилсон на драго сърце изприпкваше нагоре и сваляше пакета. О, колко беше интересно да се отварят всичките тези пакети, и какви прекрасни неща имаше в тях! Имаше влакчета и кукли, и книги, и пъзели, и джипове, и кранове, и още всевъзможни неща. Сетне оставаше само да се похити елхата. — Далеч по-забавно е, когато Коледната ти елха е такава, че да можеш да се катериш по нея, когато ще я похищаваш — заключи Томи и внимателно се придвижи по един клон, на който висеше карамелено колаче. — И аз така мисля — обади се Елоф и се примъкна по корем до една джинджифилова курабийка във формата на човече. Най-накрая на елхата не остана нищо друго, освен един увит в хартийка бонбон. Тогава Пипи се покатери и духна свещите. В градината на Вила Вилекула стана тъмно. Ей, не съвсем тъмно. Снегът светеше от белота, а горе на небето грееха звездите. Време беше да се прибират. Всички деца мъкнеха купища джинджифилови човечета, бонбони и знаменца. — Вие приличате на малки Коледни елхички — каза Пипи. И раздаде на всички по един остатък от свещ, за да заприличат още повече на Коледни елхи и за да могат малките елхички да си светят по пътя към къщи. Светлинките на свещите се отразяваха в очите им, да, сякаш вътре в тях горяха пламъчета, когато се приближиха до Пипи, за да ѝ кажат довиждане. — Благодаря много, Пипи — каза Аника. — Толкова беше приятно. — Да, наистина, това беше най-веселото похищение на Коледна елха, в което съм участвал — каза Томи. — И аз така смятам — добави Елоф. Перк лаеше и подскачаше около Пипи. Разбира се, и той беше на мнение, че похищението на Коледната елха е било весело. А и тази нощ нямаше да броди самичък по пътищата. Тази нощ той щеше да си легне на пода до зеленото кукленско легълце на господин Нилсон. — Лека нощ, Пипи — сбогуваха се децата. — Нали не ви е студено? — попита ги Пипи. О не, на никого не му беше студено. Всички така се бяха сгорещили. Та времето беше прекрасно, тихо, с ясно звездно небе и съвсем поносимо студено.

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ ОРГАНИЗИРА ПОХИЩЕНИЕ НА КОЛЕДНА ЕЛХА: 2 PIPPI LANGSTRUMPF ORGANISIERT EINE WEIHNACHTSBAUMENTFÜHRUNG: 2 PIPPI LONGSTOCKING ORGANIZES A CHRISTMAS TREE KIDNAPPING: 2 PIPPI CALZASLARGAS ORGANIZA EL SECUESTRO DE UN ÁRBOL DE NAVIDAD: 2 PIPPI LONGSTOCKING ORGANIZUJE PORWANIE CHOINKI: 2 ПИППИ ДЛИННЫЙЧУЛОК ОРГАНИЗУЕТ ПОХИЩЕНИЕ РОЖДЕСТВЕНСКОЙ ЕЛКИ: 2 PIPPI UZUNÇORAP NOEL AĞACI KAÇIRMA ORGANİZASYONU GERÇEKLEŞTİRİYOR: 2

И наистина — страхотно беше! And indeed - it was great! Ve gerçekten - harikaydı! Черното куче се озова при нея с два скока и се сгуши в прегръдката ѝ, като че отдавна копнееше да бъде точно там. The black dog came to her in two leaps and snuggled into her embrace, as if he had longed to be right there. Siyah köpek iki sıçrayışta ona geldi ve sanki orada olmayı çok istiyormuş gibi kucağına sokuldu. То скимтеше и се жалваше, сякаш се опитваше да разкаже защо е тъжно. Sanki neden üzgün olduğunu anlatmaya çalışıyormuş gibi sızlandı ve şikayet etti. — Така ли било, я виж ти! — отвърна му Пипи. — Горкичкото ми! "That's it, see her!" - "Öyle miydi, görüyorsunuz!" diye yanıtladı Pippi. — Как е, Пипи? — попита Томи. — Наистина ли разбираш какво ти казва? - Nasıl, Pippy?" diye sordu Tommy, "Sana ne söylediğini gerçekten anlıyor musun? — Защо пък да не разбирам, когато някой ми казва нещо на чист шведски? — учуди се Пипи. - Biri bana saf İsveççe bir şey söylediğinde neden anlamayayım?" diye merak etti Pippi. — Казва ми, че името му е Перк и че е съвсем самичък и си няма никого, който да се грижи за него, и че е вървял в снега цели три дни и е толкова ужасно изгладнял и ожаднял, че на драго сърце би станал мое куче, ако може. "He tells me that his name is Perk, and that he is all alone, and has no one to look after him, and that he has been walking in the snow for three whole days, and is so terribly hungry and thirsty that he would gladly become mine." a dog if possible. — О, Пипи, нали може! — каза умолително Аника. Пипи хвана главата на Перк между ръцете си и го погледна в очите. — Може — каза тя. И тогава Перк подскочи, залая и размаха опашка, като се опитваше да близне Пипи по косата и по челото, и по бузките, и те се затъркаляха заедно из преспите, докато Перк вече не беше черно тъжно куче, а едно весело, бяло куче, чиято козина беше пълна със сняг. Пипи влезе тичешком във Вила Вилекула, за да вземе две големи парчета месо, които Перк изяде вместо сметанова торта, а за пиене получи голяма купа с мляко. Той се радваше от все сърце и цяла вечер се шмугваше ту навън, ту вътре в снежната колиба сред децата, като от време на време събаряше по някое парче сметанова торта в радостната суматоха. — Пипи, представи си — каза Томи, — вече имаш куче, кон и маймунка във Вила Вилекула. "Pippi, imagine," said Tommy, "you already have a dog, a horse, and a monkey at Villa Villecula." — Да, сега ми липсват само един крокодил и чифт малки гърмящи змии — съгласи се доволно Пипи. — Не, Пипи, недей, не си взимай гърмящи змии — изкрещя Аника страшно обезпокоена, — защото никога повече няма да посмея да дойда тук. — Кой знае — каза Пипи. — Може би някоя прекрасна вечер тук ще се появи една гърмяща змия и ще плаче и моли да остане и да ми бъде гердан. — О, какъв ужас! — обади се Елоф. — И ти тогава какво ще кажеш, Пипи? — Никога не бих могла да откажа — заяви Пипи. — Сигурно и на гърмящата змия ще ѝ кажа да заповяда. — Пфу — възкликна Аника. — Пфу! — Е, тогава ще му мисля — отсече весело Пипи. "Pippi, imagine," said Tommy, "you already have a dog, a horse and a monkey in Villa Vilecula. — Сега трябва да си хапнем още торта. "Now we have to eat more cake." Но имаше и други, които искаха да дойдат на организираното от Пипи похищение на Коледна елха. "No, Pippi, don't take your rattlesnakes," cried Annika, terribly concerned, "because I'll never dare to come here again." Недалеч от Вила Вилекула живееше една много злобна лелка, която се казваше госпожа Финквист. "Who knows," Pippi said. Тя никак не обичаше децата. Те не би трябвало да съществуват, смяташе тя. "Perhaps a wonderful night here will show a rattlesnake and will cry and ask to stay and be my necklace. Когато дечица минаваха по пътя покрай нейната къща, тя показваше глава през прозореца и им се караше, че вдигали шум. А най-лошото от всички деца е Пипи Дългото чорапче, смяташе тя. And the worst of all children is Pippi Longstocking, she thought. Случи се така, че сега госпожа Финквист беше излязла на малка вечерна разходка покрай Вила Вилекула. "Then what do you say, Pippi?" Тъкмо тогава тортите в снежната колиба бяха на привършване и Пипи изтича до вилата, за да вземе още три парчета, които имаше в запас. "I could never deny it," Pippi said. И ето че тя се появи на вратата с по една торта във всяка ръка и една на главата си, точно когато госпожа Финквист минаваше по пътя. Не можете да си представете какъв поглед ѝ хвърли госпожа Финквист! Защото госпожа Финквист наистина не харесваше Пипи Дългото Чорапче и децата изобщо, но пък имаше нещо, което тя много харесваше и това беше сметанова торта. Толкова много обичаше сметанова торта, че беше готова да направи каквото и да е, за да получи едно мъничко парченце. "Well, then I'll think," Pippi said merrily. — Ей ти там — изкрещя тя на Пипи. — Ако ме поканиш достатъчно любезно, мога да вляза и да участвам в твоето похищение на Коледна елха. "Now we have to have some more cake." Същата сутрин тя бе крещяла след Пипи „отвратително дете“, но разбира се, сега беше забравила това. {img: pipi-koleda10.png} But there were others who wanted to come to Pippi's abduction of the Christmas tree. Само заради сметановата торта, естествено! Пипи се поспря. Тя направи с глава един горд жест, тъй че сметановата торта за малко да падне от главата ѝ. Зад ъгъла се бяха струпали всички деца и надничаха. — Уважаема госпожо Финквист — учтиво каза Пипи, — това похищение на Коледна елха е само за деца. They should not have existed, she thought. Това означава, че то е забранено за възрастни. То е забранено за всички големи хора. When children walked along the way past her house, she was showing her head out the window and shouting that they were making noise. А пък и не е полезно за възрастни да ядат торта и бонбони. От това само ги заболява корем и стават много капризни. {img: pipi-koleda11.png} It happened that Mrs. Finkquist had gone out on a small evening walk along Villa Vilekula. Поне така твърдят докторите — заключи Пипи. — Дрън-дрън — намуси се госпожа Финквист. — Ами така е — увери я Пипи сериозно. — Има един доктор в Америка, който е открил, че възрастните хора не трябва да ядат друго, освен варена риба и задушени моркови. And then she came to the door with a cake in each hand and one on her head just as Mrs. Finkvist was walking along the road. Е, биха могли да получат за рождените си дни малко пудинг от веяна треска. {img: pipi-koleda1.png} You can not imagine what Mrs. Finkvist missed her! — Тъй ли — кисело промърмори госпожа Финквист. "Really," muttered Mrs. Finquist sourly. — Ами според тоя там доктор в Америка, децата какво трябва да ядат тогава? - According to that doctor in America, what should children eat then? — Бонбони на закуска, сладолед на обяд и сметанова торта за вечеря — каза Пипи и кривна зад ъгъла. "You're there," she screamed at Pippi. — Отвратително дете — изкрещя след нея госпожа Финквист. "If you invite me kindly, I can come in and take part in your Christmas tree abduction." — Дали да не вземем да пробваме моята пързалка? — попита Пипи, след като госпожа Финквист беше изчезнала. Пипи си беше направила пързалка от покрива на Вила Вилекула. Just for the cream cake, of course! Това беше най-високият и най-стръмният наклон, който децата бяха виждали в живота си, а и беше хлъзгав като намазан със сапун. She made a proud gesture with her head, so that the cream cake just dropped off her head. All the children had gathered behind the corner and peered out. Човек можеше да си се спуска по този наклон и без шейна. Трябваше да се покатериш на една стълба, за да се качиш на покрива. Това не беше съвсем просто, но затова пък спускането ставаше много по-бързо. It is forbidden to all large people. Толкова весело беше, че всички деца се сгорещиха и зачервиха бузки, панталонките им побеляха, а Коледната елха се издигаше там и светеше благословено красива в мрака. And it's not good for adults to eat cake and candy. Горе от покрива се виждаше още по-добре, да, още по-добре се виждаше колко много пакети висяха по нея. It only hurts their belly and becomes very capricious. И сърчицата на децата потръпваха от очакване, когато си мислеха какво ли може да има в тези пакети. — О, та ние забравихме да потанцуваме около елхата — извика Пипи внезапно. И от покрива сякаш заваляха грахови зърна, когато всички деца вкупом се пуснаха по стръмното и се приземиха в снежната пряспа долу. — Здравейте, дечурлига! — изкрещя Пипи. — Хайде идвайте насам да попеем любимите стари песни. „Пак е весело сега, до Великден лисицата овеса овърша“. Well, they could get a little pudding from a fever for their birthday. — Не, Пипи, съвсем не е така — строго ѝ възрази Аника. "Yes," Mrs. Finkvist muttered, sourly. — Не е ли — изненада се Пипи, — да не би да съм забравила любимите стари песни? - Well, according to that doctor there in America, what are the children to eat then? Е, поне тази добре си я спомням: — _Ръженът стои и спи с червени панделки — а защо, защото иска да се ожени за кмета Мунте и да избяга в гората, тралалала_, о, страхотно е смешна. — О, Пипи, колко си глупава, изобщо не е така — възпротиви се Аника. Но все пак танците около Коледната елха минаха добре, макар Пипи малко да разместваше думите. Изтанцуваха ги всички подред — и „Пак е Коледа сега“, и „Коси, коси овеса“, също и „Лисицата бърза по леда“. И всички се съгласиха, че навън е много по-весело да се танцува около Коледната елха. — Другата година и аз ще си направя Коледна елха в градината — заяви едно малко момиченце. После настъпи най-забавната част. Пакетите! One could descend on this slope and without a sleigh. Всички деца трябваше да се покачат на елхата и да си вземат по един пакет. Ако имаше някой, който да не смее да се покатери толкова нависоко, тогава господин Нилсон на драго сърце изприпкваше нагоре и сваляше пакета. It was not quite simple, but the drop was much faster. О, колко беше интересно да се отварят всичките тези пакети, и какви прекрасни неща имаше в тях! Имаше влакчета и кукли, и книги, и пъзели, и джипове, и кранове, и още всевъзможни неща. Сетне оставаше само да се похити елхата. And the hearts of the children shuddered when they thought what they might have in those packs. — Далеч по-забавно е, когато Коледната ти елха е такава, че да можеш да се катериш по нея, когато ще я похищаваш — заключи Томи и внимателно се придвижи по един клон, на който висеше карамелено колаче. — И аз така мисля — обади се Елоф и се примъкна по корем до една джинджифилова курабийка във формата на човече. And it seemed as if peas fell from the roof when all the children came together on the steep slope and landed in the snowy splashes below. Най-накрая на елхата не остана нищо друго, освен един увит в хартийка бонбон. - Hello, dehourliga! Тогава Пипи се покатери и духна свещите. В градината на Вила Вилекула стана тъмно. Ей, не съвсем тъмно. Снегът светеше от белота, а горе на небето грееха звездите. "It's still fun now, by Easter the oat fox is over." Време беше да се прибират. Всички деца мъкнеха купища джинджифилови човечета, бонбони и знаменца. "No, Pippi, that's not quite the case," Annika said sternly. — Вие приличате на малки Коледни елхички — каза Пипи. "Isn't it," Pippa surprised, "that I had forgotten my favorite old songs?" И раздаде на всички по един остатък от свещ, за да заприличат още повече на Коледни елхи и за да могат малките елхички да си светят по пътя към къщи. Светлинките на свещите се отразяваха в очите им, да, сякаш вътре в тях горяха пламъчета, когато се приближиха до Пипи, за да ѝ кажат довиждане. — Благодаря много, Пипи — каза Аника. — Толкова беше приятно. — Да, наистина, това беше най-веселото похищение на Коледна елха, в което съм участвал — каза Томи. — И аз така смятам — добави Елоф. Перк лаеше и подскачаше около Пипи. - I think so too," Elof added. Perk barked and hopped around Pippi. Разбира се, и той беше на мнение, че похищението на Коледната елха е било весело. Of course, he was also of the opinion that the kidnapping of the Christmas tree was hilarious. А и тази нощ нямаше да броди самичък по пътищата. And he wouldn't be wandering the roads alone that night. Тази нощ той щеше да си легне на пода до зеленото кукленско легълце на господин Нилсон. That night he would sleep on the floor next to Mr. Nilsson's green doll's bed. — Лека нощ, Пипи — сбогуваха се децата. All the kids had to get up on the tree and take one packet. — Нали не ви е студено? — попита ги Пипи. "You're not cold, are you?" Pippi asked them. О не, на никого не му беше студено. Всички така се бяха сгорещили. Oh no, nobody was cold. Everyone was so hot. Та времето беше прекрасно, тихо, с ясно звездно небе и съвсем поносимо студено. The weather was wonderful, quiet, with a clear starry sky and quite tolerably cold.