А сега накъде
Петя се прибра много уморена. Още една седмица и училището ще свърши. А после?
- О, колко ще ми липсват всички! Всяка сутрин се събираме в двора на училището, говорим си, разказваме си интересни истории от предния ден и тъй нататък. Даже и в часовете е интересно – когато имаме тестове си помагаме, понякога си подсказваме... След часовете се разхождаме в центъра или ходим на кино, обаждаме се на други приятели да дойдат с нас. Е, нормално е! Ние сме заедно вече четири години и се познаваме много добре. Разбираме се за всичко, почти не се караме, често си ходим на гости, подаряваме си подаръци за всички рождени и имени дни, веселим се заедно.
Особено последния месец сме много близки. Всички знаем, че скоро ще се разделим, но не говорим за това. Всеки ще си тръгне по пътя. Вярно е, че ще се чуваме често по телефона, ще си пишем писма или ще си изпращаме SMSи, но няма да е същото!
Това е животът! Срещаш се с много хора, после се разделяш с някои от тях, запознаваш се с нови и ... всичко се повтаря.
